Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.02.2008 14:14 - Людмил Стоянов(1888-1973)
Автор: gothic Категория: Изкуство   
Прочетен: 1359 Коментари: 0 Гласове:
0



         ПРИКАЗКА

Не си ли ти на моя сън
в осъществената картина
мечтателната Коломбина,
пленена в песента отвън?

А вън, това съм аз, изкусник,
любовник нижен, Пиеро,
с безумно синьото перо
и с накарминените устни.

И в песента ми зрей любов,
която гасне без надежда,
в която никой взор не свежда
магичността на своя зов.

И само в чистите кристали
на мойта мъка все звъни
смеха не всички, в прежни дни
обет за верност що са дали.

За тях отдавна не звучи
съблазън сладка в твойто име,
що белокрили серафими
изплитат в лунните лъчи.

А аз, комуто е отсъдил
най-сладостното бреме Бог,
гадая по звездите, строг,
ти тяхна, моя ли ще бъдеш.

Разнизвам тайните слова,
неволно смисъла тълкувам,
не зная сам дали сънувам
и тебе ли в съня зова.

И сам дали не съм магесан,
за да не виждам, упоен,
че ти си този стон смирен,
открай заключен в мойта песен.

Преплувай лунното море,
излез на цветния прозорец
и с поглед безнадеждно морен
шепни ми: любовта умре.

Ще скъсам тягостните струни
и ще се върна в своя сън,
като залутан нежен звън,
догарящ в здрач на новолуние.


Тагове:   Стоянов,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gothic
Категория: Музика
Прочетен: 14401764
Постинги: 12171
Коментари: 12482
Гласове: 42795
Календар
«  Ноември, 2022  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930