Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2008 13:54 - Димчо Дебелянов(1887-1916)
Автор: gothic Категория: Изкуство   
Прочетен: 2429 Коментари: 4 Гласове:
0

Последна промяна: 28.02.2008 14:18


ЕЛЕГИЯ

Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.


"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!"
О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!


А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежи прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...






ПЛОВДИВ

Как бяха скръбни мойте детски дни!
О, колко много сълзи спотаени!
Тук първи път се моя взор стъмни
и безпощадна буря сви над мене.

Тук първи път чух възглас:- Престани:
да вярваш и да дириш- забранен е
на любовта плодът- и в зли страни
мечтите ти навек ще бъдат пленни.

И днес аз бродя в тоя скръбен град-
едничък дом на мойта скръб бездомна-
аз бродя за утехата нерад-

и кат загубен в пустошта огромна.
И толкоз черни мисли ми тежат,
че аз не мога нищо да си спомна.



ЕДИН УБИТ

Той не ни е вече враг-
живите от враговете
бурна ги вълна помете
нейде към отсрещний бряг.

Ето, в хлътналия слог
легнал е спокойно бледен
с примирена скръб загледан 
в свода ясен и дълбок.

И по сивата земя,
топлена от ласки южни,
трепкат плахи и ненужни
с кръв напръскани писма.

Кой е той и де е бил?
Чий го зов при нас доведе,
в ден на вихрени победи
да умре непобедил?

Клета майчина ръка,
ти ли го в неволя черна
с думи на любов безмерна
утеши и приласка?

Смешна жал, нелепа жал,
в грохотно, жестоко време!
Не живот ли да отнеме
той живота свой е дал?

И нима под вражи стяг 
готвил е за нас пощада?-
Не, той взе, що му се пада,
мъртвият не ни е враг!



                      ***

Помниш ли, помниш ли тихия двор,
тихия дом в белоцветните вишни?-
Ах, не проблясвайте в моя затвор,
жалби далечни и спомени лишни-
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
моята стража е моят позор,
моята казън са дните предишни!

Помниш ли, помниш ли в тихия двор
шъпот и смях в белоцветните вишни?-
Ах, не пробуждайте светлия хор,
хорът на ангели в дните педишни-
Аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
сън е бил, сън е бил тихият двор,
сън са били белоцветните вишни!



 


 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zari - Гордея се с такива
28.02.2008 14:01
българи! Неоспорим талант!
цитирай
2. gothic - Жалко, че българина все по-рядко ...
28.02.2008 14:19
Жалко, че българина все по-рядко чете поезия....
цитирай
3. soho - Бих казала, жалко, че българина все ...
28.02.2008 14:24
Бих казала, жалко, че българина все по-рядко чете каквато и да е книга...
цитирай
4. анонимен - Загинал само на 29,но със столетна поезия вече...
28.02.2008 15:21
Зная аз страна далечна,
дето няма скръб горчива,
де не раснат из полята
остри тръне и коприва.
Дето стонове, въздишки
не смущават ти душата,
дето никога не стига
адски шум на суетата.
Дето вечер мир царува,
дето няма нощи бурни,
дето къпе се сърцето
в мили блянове лазурни.
В този свят на скръб и мъки
само този свят обичам.
Името му ще попиташ,
"Самота" се той нарича.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gothic
Категория: Музика
Прочетен: 15642843
Постинги: 12171
Коментари: 12482
Гласове: 42812
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031