Кирил и Методий

 

Български всеучилищен химн

 

 

"Върви, народе възродени,

    към светла бъднина върви,

с книжовността, таз сила нова,

    съдбините си ти поднови!

 

Върви към мощната Просвета!

    В световните борби върви,

от длъжност неизменно воден -

    и Бог ще те благослови!

 

Напред! Науката е слънце,

    което във душите грей!

Напред! Народността не пада

    там, дето знаньето живей!

 

Безвестен беше ти, безславен!...

    О, влез в Историята веч,

духовно покори страните,

    които завладя със меч!..."

 

Тъй солунските двама братя

    насърчаваха дедите ни...

О, минало незабравимо,

    о, пресвещени старини!

 

България остана вярна

    на достославний тоз завет -

в тържествуванье и в страданье

    извърши подвизи безчет...

 

Да, родината ни години

    пресветли преживя, в беда

неописуема изпадна,

    но върши дългът се всегда!

 

Бе време, писмеността наша

    кога обходи целий мир;

за все световната просвета

    тя бе неизчерпаем вир;

 

бе и тъжовно робско време...

    Тогаз Балканский храбър син

навеждаше лице под гнета

    на отоманский властелин...

 

Но винаги духът народен;

    подпорка търсеше у вас,

о, мъдреци!... През десет века

    все жив остана ваший глас!

 

О, вий, които цяло племе

    извлякохте из мъртвина,

народен гений възкресихте -

    заспал в глубока тъмнина;

 

подвижници за права вярна,

    сеятели на правда, мир,

апостоли високославни,

    звезди върху Славянски мир,

 

бъдете преблагословени,

    о вий, Методий и Кирил,

отци на българското знанье,

    творци на наший говор мил!

 

Нека името ви да живее

    във всенародната любов,

речта ви мощна нек се помни

    в Славянството во век веков!

Световната книга

Светът - отворена е книга

и всякой може да успее

по нещо в нея да прочита

и нещичко да разумее...

 

Но онзи пълно я разбира,

онзи мъдрец и тайновед,

неявни знаци който вижда

вред, гдето спира своя глед...

 

Не стига само да прочиташ -

и слепий знае да чете:

учи се думи да откриваш

между самите редовце...

 

Чети наопако в сърцата;

избръщай буквите, рови -

търси онуй, което бяга,

от голий поглед се бои...

 

И с пръст похващай всяко дело,

пред всяка съвест туряй свещ -

търси срамът на всяко чело,

и сянката зад всяка свещ...