Върви си Червената шапчица през гората и от един храст озъбен се подава Вълкът:
- Стой! Къде отиваш?
- Ами тръгнала съм към Баба...
- Какво носиш в кошничката?
- Печена кокошка, баница с масълце, бутилка с...
- А хартия има ли? - прекъсва я Вълчо.



Отива Червената Шапчица при баба си и пита:
- Бабо, бабо, защо ти е толкова голяма устата?
Бабата отвръща:
- Щеше да знаеш, Червена Шапчице, ако беше видяла дядо си гол!



Върви си Червената Шапчица през гората на път към баба си.
Жега... Слънцето прежуря, а в кошничката си тя носи бутилка винце...
Решава да утоли жаждата си, трясва шишето на екс, пада и заспива до пътеката.
Минава по пътеката една крава, вижда капчиците пот по лицето на Червената Шапчица и си казва: "Горещо му е на детето. Умира от жажда. Я да го напоя - добро дело да сторя."
Поднася вимето си към лицето на Червената Шапчица, а тя в просъница изломотва:
- Ой, ой, момчета, милички! Не всички заедно, не всички заедно!



- Каква интересна опашка имаш! - казала Червената Шапчица, сядайки на коленете на Вълка.
- Това не е опашка, ти си още малка и не ги разбираш тия работи. - казал Вълкът. - Я се виж, още мляко около устата имаш.
- То не е мляко... - казала Червената Шапчица и силно се изчервила...



Среща Вълкът в гората Червената Шапчица. Веднага прави една страшна физиономия и ръмжи срещу нея:
- Давай!
- Ама, чакай, поне да се съблека...
- За кво си ми гола, ма! Виното и баницата давай...



...
И каква е поуката от приказката, деца?
Не говорете с непознати!
Ето, Вълкът още щеше да си е жив и здрав, ако не беше се заговорил в гората с непознатата с червената шапчица.



Момиченце се прибира вкъщи след училище. Естествено майката започва да пита, как е било в училище, какво са учили...
- Днес учихме приказката за Червената Шапчица. - отвръща момиченцето.
- И на какво учи децата тази приказка?
- Тя ни учи добре да помним как изглеждат нашите баби.



Червената Шапчица стои на улицата и се опитва да хване такси. До нея спира лимузина, прозореца се отваря и един мъж пита:
- Къде отиваш, Червена Шапчице?
- Ами, бързам за радиото. Баба има рожден ден и искам да я поздравя!
- Чудесно, красавице! Аз съм директор на радиото. Качвай се в колата и аз ще те уредя!
Качва се Червената Шапчица в колата и радостно заявява:
- Ах, колко съм ви благодарна, готова съм да направя всичко за вас.
Мъжът това и чакал, отбил колата в близката горичка, разкопчал си панталона, извадил оная работа и казал:
- Давай, Шапчице!
- Ох, аз... не знам, ах колко се срамувам... за първи път ми е... много съм притеснена...
- Спокойно, бе! Всички се стесняват първия път. - успокоява я мъжът.
- Е, добре тогава! - съгласява се Червената Шапчица. Хваща инструмента, навежда се към него, въздъхва тежко, отваря уста и казва:
- Скъпа бабо...



На майката на Червената шапчица й писнало Вълка да я оправя и й купила стоманени гащи. Тръгнала Червената Шапчица към гората и изчезнала. Чакала майката, чакала, притеснила се и тръгнала да я търси. Среща по едно време горския и пита:
- Абе, да си виждал едно момиче с Червена шапка и стоманени гащи?
- Тц, само един вълк с оксижен.



Червената шапчица се разхожда смело из гората и изведнъж среща големия зелен вълк:
- Абе, вълчо, ти защо си зелен!?
- Ама, шматко, аз не съм вълк, аз съм крокодил!



"От всяко положение има изход!" - казала Червената шапчица изпод опашката на вълка.



Върви си Червената шапчица из гората и си мисли: "Сега като ме нападне вълка, ще ме изнасили няколко пъти..."
Изведнъж ръце се подали от храстите и я издърпали в тях. Събули й гащичките и тъкмо тя си помислила: "Ето", я изхвърлили извън храстите. Поогледала се, поослушала се - никой. И тъжно си продължила по пътя.
Към края на гората отново я придърпали в храстите и тя доволно помислила: "Най-после". Обаче ръцете й нахлузили гащичките и изхвърлили извън храстите.
Върви си Червената шапчица тъжна и усетила, че има нещо в гащичките. Бръкнала и открила бележка: "Изпрано и изгладено от Тимур и неговата команда"



Обикновено за това не се говори в приказките, но Червената шапчица всъщност ходила по два пъти на ден при баба си.
Първия път - да й занесе баница, а втория - да отнесе празните бутилки.



Вълкът се промъкнал в къщата на бабата на Червената шапчица и я изял. След което легнал в леглото й, завил се презглава и заспал.
Горкият... Откъде да знае, че бабата имала толкова страстен дядо?



- Здравей, Зелена шапчице!
- Здравей, далтонист такъв...



Седи си вълкът в гората и по едно време гледа - иззад един храст се задава Червената Шапчица. Скача зад храста, а оттам се чуват три изстрела. Излиза вълкът целия в кръв и казва:
- Е к"ъв е тоя късмет, бе?! Тая седмица за трети път попадам на Червена барета.



Арменската Червена Шапчица:
- Бабо, защо ти е толкова голям носът?
- Я си виж твоя най-напред и тогава ми говори...



Червената Шапчица си вървяла из гората. Срещнала Кумчо Вълчо и той казал:
- Сваляй гащите, Червена Шапчице!!!
А тя си помислила:
"Хм, той пък си мисли че ще му станат."



Червената Шапчица с доста оскъдни дрешки ходи из гората. Насреща й Вълчо:
- Червена Шапчице, в гората може да ти се случат ужасни неща!
- Аз затова съм дошла - намигнала му тя.
- Ясно - казал Вълчо и й счупил крака.



Върви си Червената Шапчица из гората. Изведнъж от харстите се показва главата на вълка.
- Къде отиваш? При баба си ли?
- Да.
- В кошницата питка ли носиш?
- Да.
- А във вестник ли е завита?
- Да.
- Дай веднага вестника!



Като опит за извинение за забавянето(и като подготовка за следващия път) - бонус: как трактуват най-големите световни автори и някои други персони приказката за Червената шапчица.



Червената Шапчица, Джеймс Хадли Чейс

... Червената Шапчица вървеше по пътечката. Пред нея се изпречи големият страшен Вълк, оплези език и прохъхри:
- Накъде така, Червена Шапчице?
Червената Шапчица не отговори. Само повдигна леко покривалото на кошничката, измъкна оттам своя стар "Хеклер и Кох" с полуавтоматичен затвор и дебалансирани куршуми, и с четири отсечени изстрела от упор отнесе във вихър от кървави пръски черепа на Вълка...



Червената шапчица, Кърт Вонегът

Майката на Червената шапчица беше голяма майсторка на баници. Нейните баници бяха сочни и мазни, сякаш правени с мазнината на всички тлъсти евреи, убити през Втората световна война. Тогава убиваха евреи с подобни цели. Така е то...

Сега, като настана световния глад, защото китайците изядоха всичко, аз си спомням за тези баници и от устата ми текат лиги. Какво би станало, ако една от тези баници попаднеше сред американците? Според мен никой няма да я изяде, макар че всички умираме от глад. Ако една от тези баници попадне сред нас ние ще се самоизядем за нея.

Але-хоп.

Разбира се, подобни баници вече не съществуват. Аз ги припомних за да предизвикам лигите ви, защото зная - и вие сте засегнати от световния глад. Така е то...

Але хоп.

Червената шапчица беше секс-идеалът на глутницата. Когато тя се появи с баницата един вълк я надуши. Тръгна след нея. Този вълк бе проследен и от другите вълци. Винаги е така. Още по мое време, когато бях стар пръдльо. Още тогава, когато един вълк надушеше нещо, всички тичаха след него.

Всъшност така се стигна до световния глад. До световния глад се стигна чрез голямото преяждане, но тук става дума за един друг черен понеделник, в който цените (американските цени) нарастнаха.

Але хоп.

Всички вълци се скупчиха около Червената шапчица. Никой не искаше да я яде. Вълците си бяха изработили антитела против глада. Механизма на тези антитела им бе показан от китайците. Китайците и вълците по това време бяха най-добрите приятели. В много отношения между тях нямаше разлика и т.н.

Та никой от вълците не ядеше Червената шапчица. Напротив, те само душеха чорапите й. Те бяха луди по тези чорапи. Те им миришеха приятно. Какво говоря, приятно, те изпитваха от тази миризма върховна наслада. И всеки от тях имаше ерекция. Така е то...

В скоби, това бе средството, с което по-късно ги избиха китайците. Те пуснаха огромни количества Червени шапчици с подобни чорапи. Вълците бяха в див възторг. Но после китайците прибраха своите Червени шапчици с техните чорапи. Просто ги изпратиха на друга планета. Тогава вълците измряха от полов глад. Така е то...

Але хоп.

Но сега Червената шапчица изпитваше адски сърбеж от полиетиленовите си чорапи. Тя реши да ги събуе. Така и направи, и тогава вълците я изоставиха. Обидена от това тя изяде цялата баница и умря от преяждане. Така е то.



Червената шапчица, по Реймънд Чандлър

Тази вечер духаше пустинен вятър - от онези сухи и горещи ветрове, които се изнизват от планинските проходи, къдрят косите, опват нервите и сърбят по кожата. В такива вечери запиванията завършват с бой.
Хрисими по природа женици опипват с пръст острието на месарския нож и съзерцават вратовете на съпрузите си. В такива вечери остромуцунест силует може да се появи зад стъклото на кантората ви.



из "Червената шапчица", Сан Антонио

Тъй значи. Вдигаме тупурдия пред главния вход, правим се, че си търсим ключовете, а ето че мацето - хоп! - цъфва от килера зад кухнята.
Корсажът й току-виж се разхвърчал на сегменти под огромния натиск, който съдържанието му налага с ентусиазма на гъби след дъжд. И в този момент батко ви Ам Амтонио тегли такава пламлива бабешка усмивка, че сигурно се размирисва на пържени ченета.
- Здравей, мръвчице малка - изхърхорвам миловидно, разтърсвайки дружелюбно цялата пухена ос на пейзажа. Нашапотената госпожичка обаче вади отнякъде древно чифте с калибър като врата на месарница. Знам колко сте задръстени и ще ви подскажа, че се цели съвсем насам. Изритвам юрганището като катапулт и се мятам между трясъци, пушек и фотьойл. За щастие женските нямат рефлекси, а това, което имат е доста време, докато заредят отново. Навсякъде витае перушина, а аз на място разфасовам кукличката с ентусиазъм, от който сигурно могат да ви потекат лигите.
Време е да се омитаме, но не и преди да му дремнем по едно.



Червената шапчица, Уди Алън

Появи се самият У. А. Той има сдъвкан вид, непрекъснато клати глава и завършва всяко изречение с "терифик" (страхотно). Камерата го показва в едър план.
- Прелъстих с кифла сладката Ред Шапщайн, племенница на едно приятелско еврейско семейство, което, кой знае защо, непрекъснато ме вземаше за телефонния техник, който се появил в чекмеджето през 1952-ра. У.А. повтаря изречението 15-20 пъти - колкото са и филмите му. Тонът му е приобщаващо изповеден и очистително интимен.



Червената шапчица, разказана от каруцар

Еба да го оба, оная майката вика на Червената капа да въри да носи на баба си качамак със зеле у горътъ, у къщата й. Каскета тръгнал да го оба, ама го срещнал вълка и му кай дека е тръгнала. Оная му вика, че е тръгнала къде баба си, нал й е унука, и й носи качамак със зеле, да го ебъ у гъзъ. Тогава вълка, да го еба в детето, тръгнал по прекото, стигнал пръв и зел да лопа на портата. Пъкнала бабата и оня я изел, деба тая женка парлазирана. Еба й се мамата, начи. Тогава вълка зел дрехите на дъртата и ги навлекъл и се завил у леглото й. Тогава иде Червената капа, деба нейната пичка тясна, влезла у дома и гледа баба си с ей такива очи, ей такива уши, бе ебала си е майката. И почва да я пита, деба нейната мама проста, що има такива очи, що има такива уши, бе пита я, сякаш си нема друга работа, да й го тура отзаде, мама й деба. И вълка по едн време зел, че я изел. Та като се наял зел, че заспал и по едно време дошъл авджията и му ебал мамата с бриникето. После зел че му разпорил тумбака и оттам пъкнали Червената капа и бабата, да й го тура у устата.

Е Честит Рожден ден тогава :))))))) Много щастие, късмет и много смях :) И да те радват близките :)

че не си ни забравил след снощоното празнуване!

Дивини, благодаря ти! да ти се връща и на теб :) Кроти, как можа да си помислиш такива работи? ;)