На самия ръб на синьото
където се сливат време и безвремие
където ухае на слънчево вино
където ветровете устремени
флиртуват с чайките и със вълните
една вселена се е свила
на дъното на раковина
и сънува лято...

...този чудодеен детски кът...

КНИЖКО МИЛА

Книжко мила с рокля пъстра,
разцъфти под мойте пръсти,
покажи ми своя цвят -
звук до звук и свят след свят!

Буквичките ме повеждат
и в пътечка се подреждат,
бягат, шепнат, криволичат -
на джудженца ми приличат...

С тях и аз, нали съм дребна,
влизам в приказка вълшебна -
миг, и дървеният стол
се превърна във престол,

стаята - в дворец, на двора
кестенът си бъбри с бора,
хубава като кралица
иде мама с тати - рицар!

Ех, каква си ми мъничка,
а пък вече знаеш всичко!
Книжко, с рокля на плисета,
твойте думи ще ми светят,

с тях ще пораста голяма
и когато стана мама,
знам - и моето момиче
като мен ще те обича!

Мая Дългъчева