* * *

Седял съм пред загасващо огнище
със тежко чело късно през нощта,
опитвал съм се бавно да разнищя
родината, живота, любовта.

Родината. Какво е тя? Нима е
един единствен, но случаен бряг,
на който спираме се от безкрая,
за да изчезнем във безкрая пак?

Защо тогава дръпват ни полека
заснежен връх, бял ручей, мъртъв дом,
защо обраслата пътека
сълза от нас изстисква мълчешком?

Животът? Да, но нека бъда искрен:
защо на края му стои смъртта?
Аз бях отвъд. Там беше мрак безсмислен,
безчувствена космична пустота.

А любовта? Дали поне от нея
остава нещо - радващо в беда?
Или тъй както в песните се пее,
като роса тя чезне без следа?

Безброй въпроси. И подире - нищо.
Родината, Животът. Любовта.
И аз, самотно мислещо огнища
в космическата мъртва пустота.

Родината, животът...Любовта!!!

Тия три неща...

Да, все по-често заменяни днес с други три - кариерата, статуса...парите...

Наслада за душата ми! Благодаря!

Жени, удоволствието е мое :)))

щото, защото, търся точно едно определено стихотворение, което помня със сетивата си - някак - да, някак.