***

             На Женя

Омагьосан от близкото лято,
разсъблечен, без спомен от шуба -
безотечествен - южният вятър
над села и полета бушува;
и пропада в герани и папрат,
и излита нагоре без риза,
за да види какво е на запад
и какво се задава от изток;
и накрая - по навик - сред вишни
хвърля шапка и сребърна лира...

Човек и безсмъртно да пише -
умира.