Ето ме и мен. . . :: Най-добрата музика, издавана в България

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

29.11.2012 14:00 - Най-добрата музика, издавана в България

Автор: gothic Категория: Музика

Прочетен: 1344 Коментари: 0 Гласове:

ДИАНА ЕКСПРЕС - Молитва за дъжд (Балкантон, 1982)

Митко Щерев - орган, акустично пиано, фендър пиано
Цветан Банов - ударни инструменти
Илия Ангелов - вокален солист и китара
Живко Топалов - бас китара и контрабас
Максим Горанов - соло китара и вокал

Северина

Северина, момиче от сняг
всяка зима е северен знак
аз го имам в песен от юг
Северина - радост за друг

2х
И като сняг тихо вали
вик от мойта любов
и се топи и навява тъга
песента ми за теб

Северина, момиче от сняг
на приказна фея
е северен знак
целува ме бързо
и по снега тръгва зима
бяла тъга

2х
И като сняг тихо вали
вик от мойта любов
и се топи и навява тъга
песента ми за теб.

Влюбено сърце

Щом твойто сърце тихо трепти за мен,
без мен, за мен.
Щом твойто сърце изгаря в копнеж за мен,
за ден, със мен.

Само ти си моя любов нали?
Ти си нежни думи и стрели.

Ти си сбъднат сън,
ти си вик и сън, сбъднат сън.
Ти си вечен зов,
песен и любов, вечен зов.

Само ти си моя любов нали?
Ти си нежени думи и стрели.

(х2):
Ти си сбъднат сън,
ти си вик и сън, сбъднат сън
ти си вечен зов,
песен и любов, вечен зов.

Есен

В крайбрежен влак,
пътуваш ти във нощта
листопаден идва/2 вече дъжда
Ята, ята пак отлитат, отлитат на юг
и светът внезапно/2 става по-друг

Припев:
Есен, есен, умиращ сезон.
Кратка песен, тъга полутон.
Есен, есен, умиращ сезон.
Кратка песен.

Замина ти и денят опустя
и нощта е вече/2 без звезда.

Припев:...

А във съня пак живееш,
живееш до мен,
като нежна сянка
ти си от дъжда озарен.

Припев:...

Молитва за дъжд

И колкото да гледам и да се взирам
пустинното небе тежи над мен,
като безплодна лира.
Не че небето в мен е празно,
не че реките в мен са мъртви,
не че градовете в мен са неотзивчиви
и като пустинни вихри
улиците ме въртят из тях.
А защото не предвидих Сушата...
А защото хвърлях камъни
по всички изворни места...
И на вред се разпилявах
И на дребно се раздавах
без да се пестя...

Дъжд!
Дъжд няма да вали.

Не ти се вярва? Не ти се вярва?
За капчица сърцето те боли.
Но дъждът го нама,
няма го цветът на Любовта.
Но вече е време,
вече е крайно време да завали.
Само някакъв си час,
някаква си минута само
от Големия Дъжд ме дели.
Затова е този вик към облаците,
и това проклятие, и този страх.
Облаци, мечти от дъжд или от прах,
проклинам ви и ви обичам като първи грях.
Дъжд!