Постинг
30.06.2012 10:00 -
Съботен детски кът
Златното момиче
На един мъж се поминала жената и той се оженил повторно. Щом влязла мащехата в къщи и видяла, че освен нейното доведено момиче и от първата жена било останало едно заварениче. Стрелнала го с очи и викнала на мъжа си:
- Туй момиче не го ща в къщи!
- Къде да го дяна? Не виждаш ли, че е още малко и глупаво? - отговорил бащата.
- Където щеш го заведи – в гората, в морето – само да не се мярка пред очите ми.
Днес раздор, утре раздор, най0сетне бащата склонил да махне първото си дете от къщи.
- Умеси една питка! - поръчал той на жена си.
Мащехата омесила питка от просо, пуснала я в торбата и подала торбата на мъжа си. Той преметнал торбата през рамо, повел момичето и го завел в една страшна гора. Там имало малък хълм. Извел бащата детето си на хълма, извадил питката от торбата, търкулнал я надолу и рекъл:
- Тичай, чедо, да уловиш питката.
Момичето се затекло подир питката и я хванало в треволяка. В тъй време бащата се мушнал в гората и се загубил.
- Тате, аз хванах питката! - обърнало се назад момичето. - Тате, къде си?
Изкачило се пак на хълма, погледнало насам-нататък – жива душа няма. Очите му се насълзили. Тръгнало под старите дървета да търси пътека. Тук пътека, там пътека – никаква пътека нямало. Цял ден се лутало момичето. А когато слънцето потънало надолу зад гъстата шума, то се уплашило и почнало да плаче глас.
В дън гората, в дървена колиба живеела една бабичка знахарка. Като чула човешки глас, тя излязла и викнала в тъмнината:
- Кой плаче там? Момиче или момче? Ако си момиче, ела при баба, ако си момче – махай се!
- Момиче съм, бабо – отвърнала сиротинката.
- Тогава по-скоро ела!
Като наближило, момичето попитало:
- Защо не искаш момче, бабичко?
- Защото ми трябва шетачка, а момчетата не умеят да шетат вкъщи.
Момичето влязло в колибата. Бабичката го нагостила, постлала му и то легнало да спи. Подир малко легнала и бабичката. На заранта момичето станало преди бабичката, разтребило, помело, донесло вода. Като се събудила старата и видяла какво е сторило гостенчето й, усмихнала се, но нищо не казала. Облякла се и тръгнала за гъби. На излизане тя заръчала на пъргавото момиче:
- В избата имам гадинки: змии, гущери, костенурки. Ти им попари трички и ги нахрани. Не бива да се боиш от тях, защото не хапят.
Момиченцето попарило трици, оставило ги да изстинат, занесло ги в избата, нахранило хубаво гадинките и като нямало друго що да прави, нанизало герданчета и вързало по едно на всяка гадинка. На пладне се задала бабичката. Гадинките се втурнали да я посрещат и почнали да се хвалят:
- Бабо, кака ни върза герданчета! Бабо, кака ни сладко нахрани!
- И на кака ви баба ще върже герданче! - отговорила бабичката и пак се усмихнала.
Близо до колибата течала чудна река. Тя всеки час променяла боята си. Подир пладне бабичката завела момичето на речния бряг, легнала на тревата и рекла:
- Баби, аз ще подремна на тревата, а ти ми попей, защото не ме лови сън без песен.
Момичето седнало до главата на бабичката и кротко запяло. Песента му била тиха като бръмчене на пчела. Преди да заспи, бабата проговорила сънена:
- Гледай водата. Най-напред ще потече синя вода, сетне червена, сетне черна. Подир черната ще се зададе жълта. Събуди ме, когато дойде жълтата вода!
И задрямала. Момичето учудено гледало реката. Реката час по час променяла водата си: ту синя, ту червена, ту черна. По едно време се задала жълтата вода и то събудило бабичката. Бабичката бърже скокнала, сграбила момичето и го потопила в реката.
- Дръж баби – рекла тя, - хвани каквото можеш!
Момичето стиснало нещо и когато старицата го извадила, видяло, че държи едно съндъче.
- Какво има в него? - попитало момичето.
- Когато идеш у дома си, ще го отвориш с туй ключе и ще видиш какво има – рекла бабичката, подала му едно ключе, извела го от гората, показала му пътеката към тяхната къща и го изпроводила да си иде със здраве.
Отишло си момичето и като влязло в къщи, цялата къща светнала, защото жълтата вода била златна и то станало златно. Мащехата прехапала устни от завист.
- Какво носиш в сандъчето? - попитал бащата.
Момичето отключило сандъчето, отворило го и всички ахнали: сандъчето било догоре пълно с жълтици.
- Разправи къде си била? - попитала мащехата.
Златното момиче всичко разказало.
- По-скоро да заведеш и моето момиче в оная гора! - викнала мащехата на мъжа си.
- Меси една питка, като е тъй!
Мащехата се запретнала и умесила една житена питка. Бащата повел доведеното момиче, завел го на хълма в гората, търкулнал питката и когато момичето се затекло подире й, той се потулил.
Цял ден се лутало момичето в гората и надвечер викнало да плаче.
- Кой плаче? - попитала пак същата бабичка от тъмнината. - Момиче или момче? Ако си момче, махай се, ако си момиче, ела насам!
- Момиче съм! - отвърнало доведеното и влязло в колибата.
Горската бабичка го нагостила и му постлала да спи. На сутринта, когато слънцето напекло, бабичката се дигнала, а гостенчето още спяло. Намръщила се стопанката на колибата, ала нищо не казала. Събудила момичето и му рекла:
- Аз отивам за гъби, а ти разтреби вкъщи, попари трички и нахрани гадинките ми. Те са в избата. Не се плаши от тях, защото не хапят.
Момичето станало, взело метлата, почнало да мете, без да поръси земята с вода, дигнало пушилка. Попарило трици, занесло ги горещи на змиите, гущерите и костенурките. Гадините се изпопарили и когато на пладне се върнала бабичката от гората, те почнали да й се оплакват.
- Бабо, кака ни изпари с триците! Много ни изпари. Боли, бабичко!
- И баба ще изпари кака ви! - продумала бабичката и влязла в колибата.
Подир пладне тя завела момичето при чудната река и му заръчала:
- Аз ще подремна, а ти гледай реката – като мине синя вода, не ме буди, като мине жълта – пак не ме буди, като дотече червената – пак не ме буди. Когато дойде черната – събуди ме! Хайде сега попей ми една песен, додето заспя!
Момичето викнало, но то пеело толкова силно и лошо, че бабата го прекъснала.
- Спри! - рекла му тя. - Не можеш ме приспа с тая песен.
Момичето млъкнало. Бабичката задрямала, а реката зашумяла и почнала да мени боята си. Когато дошла черната вода, то събудило бабичката. Горската старица скочила, хванала момичето за косите, потопила го във водата и викнала:
- Дръж, баби, каквото можеш, дръж!
Момичето напипало едно сандъче и го стиснало. Бабичката изтеглила момичето на брега, дала му едно ключе, с което да отключи сандъчето, когато си иде в къщи, извела го от гората и му показала пътя към бащината му къща. Мащехата го чакала накрай село. Било надвечер. Когато го видяла, че е станало черно и грозно, пожълтяла от яд, но си рекла:
- Дано поне сандъчето е пълно с жълтици.
Отишли си в къщи, отключили сандъчето и що да видят – вътре само змии, гущери и раци. Запищели всички, разбягали се. Златното момиче побягнало на улицата.
- Тичай по-скоро да му вземеш златните дрехи, за да облечем с тях моето доведено момиче! - извикала мащехата на мъжа си.
Мъжът се втурнал подир своето момиче. То бягало, той тичал, то бягало, той тичал, то бягало, той тичал, додето най-сетне, като видяло, че баща му го настигне, златното момиче разперило ръце и хвъркнало като птичка. Дигнало се нагоре над къщите, над градините, над планинските върхове. Превърнало се на златна месечина и грейнало.
Бащата останал с отворена уста. Такова чудо никога не бил виждал.
Оттогава златното момиче се появява нощем на небето, цялата земя огрява и търси с очи своя роден край.
Ангел Каралийчев
На един мъж се поминала жената и той се оженил повторно. Щом влязла мащехата в къщи и видяла, че освен нейното доведено момиче и от първата жена било останало едно заварениче. Стрелнала го с очи и викнала на мъжа си:
- Туй момиче не го ща в къщи!
- Къде да го дяна? Не виждаш ли, че е още малко и глупаво? - отговорил бащата.
- Където щеш го заведи – в гората, в морето – само да не се мярка пред очите ми.
Днес раздор, утре раздор, най0сетне бащата склонил да махне първото си дете от къщи.
- Умеси една питка! - поръчал той на жена си.
Мащехата омесила питка от просо, пуснала я в торбата и подала торбата на мъжа си. Той преметнал торбата през рамо, повел момичето и го завел в една страшна гора. Там имало малък хълм. Извел бащата детето си на хълма, извадил питката от торбата, търкулнал я надолу и рекъл:
- Тичай, чедо, да уловиш питката.
Момичето се затекло подир питката и я хванало в треволяка. В тъй време бащата се мушнал в гората и се загубил.
- Тате, аз хванах питката! - обърнало се назад момичето. - Тате, къде си?
Изкачило се пак на хълма, погледнало насам-нататък – жива душа няма. Очите му се насълзили. Тръгнало под старите дървета да търси пътека. Тук пътека, там пътека – никаква пътека нямало. Цял ден се лутало момичето. А когато слънцето потънало надолу зад гъстата шума, то се уплашило и почнало да плаче глас.
В дън гората, в дървена колиба живеела една бабичка знахарка. Като чула човешки глас, тя излязла и викнала в тъмнината:
- Кой плаче там? Момиче или момче? Ако си момиче, ела при баба, ако си момче – махай се!
- Момиче съм, бабо – отвърнала сиротинката.
- Тогава по-скоро ела!
Като наближило, момичето попитало:
- Защо не искаш момче, бабичко?
- Защото ми трябва шетачка, а момчетата не умеят да шетат вкъщи.
Момичето влязло в колибата. Бабичката го нагостила, постлала му и то легнало да спи. Подир малко легнала и бабичката. На заранта момичето станало преди бабичката, разтребило, помело, донесло вода. Като се събудила старата и видяла какво е сторило гостенчето й, усмихнала се, но нищо не казала. Облякла се и тръгнала за гъби. На излизане тя заръчала на пъргавото момиче:
- В избата имам гадинки: змии, гущери, костенурки. Ти им попари трички и ги нахрани. Не бива да се боиш от тях, защото не хапят.
Момиченцето попарило трици, оставило ги да изстинат, занесло ги в избата, нахранило хубаво гадинките и като нямало друго що да прави, нанизало герданчета и вързало по едно на всяка гадинка. На пладне се задала бабичката. Гадинките се втурнали да я посрещат и почнали да се хвалят:
- Бабо, кака ни върза герданчета! Бабо, кака ни сладко нахрани!
- И на кака ви баба ще върже герданче! - отговорила бабичката и пак се усмихнала.
Близо до колибата течала чудна река. Тя всеки час променяла боята си. Подир пладне бабичката завела момичето на речния бряг, легнала на тревата и рекла:
- Баби, аз ще подремна на тревата, а ти ми попей, защото не ме лови сън без песен.
Момичето седнало до главата на бабичката и кротко запяло. Песента му била тиха като бръмчене на пчела. Преди да заспи, бабата проговорила сънена:
- Гледай водата. Най-напред ще потече синя вода, сетне червена, сетне черна. Подир черната ще се зададе жълта. Събуди ме, когато дойде жълтата вода!
И задрямала. Момичето учудено гледало реката. Реката час по час променяла водата си: ту синя, ту червена, ту черна. По едно време се задала жълтата вода и то събудило бабичката. Бабичката бърже скокнала, сграбила момичето и го потопила в реката.
- Дръж баби – рекла тя, - хвани каквото можеш!
Момичето стиснало нещо и когато старицата го извадила, видяло, че държи едно съндъче.
- Какво има в него? - попитало момичето.
- Когато идеш у дома си, ще го отвориш с туй ключе и ще видиш какво има – рекла бабичката, подала му едно ключе, извела го от гората, показала му пътеката към тяхната къща и го изпроводила да си иде със здраве.
Отишло си момичето и като влязло в къщи, цялата къща светнала, защото жълтата вода била златна и то станало златно. Мащехата прехапала устни от завист.
- Какво носиш в сандъчето? - попитал бащата.
Момичето отключило сандъчето, отворило го и всички ахнали: сандъчето било догоре пълно с жълтици.
- Разправи къде си била? - попитала мащехата.
Златното момиче всичко разказало.
- По-скоро да заведеш и моето момиче в оная гора! - викнала мащехата на мъжа си.
- Меси една питка, като е тъй!
Мащехата се запретнала и умесила една житена питка. Бащата повел доведеното момиче, завел го на хълма в гората, търкулнал питката и когато момичето се затекло подире й, той се потулил.
Цял ден се лутало момичето в гората и надвечер викнало да плаче.
- Кой плаче? - попитала пак същата бабичка от тъмнината. - Момиче или момче? Ако си момче, махай се, ако си момиче, ела насам!
- Момиче съм! - отвърнало доведеното и влязло в колибата.
Горската бабичка го нагостила и му постлала да спи. На сутринта, когато слънцето напекло, бабичката се дигнала, а гостенчето още спяло. Намръщила се стопанката на колибата, ала нищо не казала. Събудила момичето и му рекла:
- Аз отивам за гъби, а ти разтреби вкъщи, попари трички и нахрани гадинките ми. Те са в избата. Не се плаши от тях, защото не хапят.
Момичето станало, взело метлата, почнало да мете, без да поръси земята с вода, дигнало пушилка. Попарило трици, занесло ги горещи на змиите, гущерите и костенурките. Гадините се изпопарили и когато на пладне се върнала бабичката от гората, те почнали да й се оплакват.
- Бабо, кака ни изпари с триците! Много ни изпари. Боли, бабичко!
- И баба ще изпари кака ви! - продумала бабичката и влязла в колибата.
Подир пладне тя завела момичето при чудната река и му заръчала:
- Аз ще подремна, а ти гледай реката – като мине синя вода, не ме буди, като мине жълта – пак не ме буди, като дотече червената – пак не ме буди. Когато дойде черната – събуди ме! Хайде сега попей ми една песен, додето заспя!
Момичето викнало, но то пеело толкова силно и лошо, че бабата го прекъснала.
- Спри! - рекла му тя. - Не можеш ме приспа с тая песен.
Момичето млъкнало. Бабичката задрямала, а реката зашумяла и почнала да мени боята си. Когато дошла черната вода, то събудило бабичката. Горската старица скочила, хванала момичето за косите, потопила го във водата и викнала:
- Дръж, баби, каквото можеш, дръж!
Момичето напипало едно сандъче и го стиснало. Бабичката изтеглила момичето на брега, дала му едно ключе, с което да отключи сандъчето, когато си иде в къщи, извела го от гората и му показала пътя към бащината му къща. Мащехата го чакала накрай село. Било надвечер. Когато го видяла, че е станало черно и грозно, пожълтяла от яд, но си рекла:
- Дано поне сандъчето е пълно с жълтици.
Отишли си в къщи, отключили сандъчето и що да видят – вътре само змии, гущери и раци. Запищели всички, разбягали се. Златното момиче побягнало на улицата.
- Тичай по-скоро да му вземеш златните дрехи, за да облечем с тях моето доведено момиче! - извикала мащехата на мъжа си.
Мъжът се втурнал подир своето момиче. То бягало, той тичал, то бягало, той тичал, то бягало, той тичал, додето най-сетне, като видяло, че баща му го настигне, златното момиче разперило ръце и хвъркнало като птичка. Дигнало се нагоре над къщите, над градините, над планинските върхове. Превърнало се на златна месечина и грейнало.
Бащата останал с отворена уста. Такова чудо никога не бил виждал.
Оттогава златното момиче се появява нощем на небето, цялата земя огрява и търси с очи своя роден край.
Ангел Каралийчев
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. My second place - thegreatcollection
2. SPAROTOK - ЧЕТЕТЕ ВНИМАТЕЛНО!
3. Един млад и талантлив автор. Подкрепете го!
4. По-добрият кандидат за кмет на София.
5. Ние го подкрепяме...
6. грешен репорт, който те кара да мислиш
7. На ianchefff блога
8. Турбо, но не Боби Турбото, а наистина Турбо!
9. Е това е валсодар!
10. Чаровната дама със сапунените мехурчета
11. Войната на таралежите-sowhat
12. Соцпропаганда #1
13. Соцпропаганда #2
14. На Дани моторите
15. RADIOHEAD
16. U2
17. DEPECHE MODE
18. MASSIVE ATTACK
19. FAITH NO MORE
20. QUEENS OF THE STONE AGE
21. PLACEBO
22. RED HOT CHILI PEPPERS
23. KORN
24. THE WHITE STRIPES
25. BLUR
26. ROBBIE WILLIAMS
27. DREAM THEATER
28. SYSTEM OF A DOWN
29. PEARL JAM
30. Тук са всички останали любимци поради липса на място в блогрола
2. SPAROTOK - ЧЕТЕТЕ ВНИМАТЕЛНО!
3. Един млад и талантлив автор. Подкрепете го!
4. По-добрият кандидат за кмет на София.
5. Ние го подкрепяме...
6. грешен репорт, който те кара да мислиш
7. На ianchefff блога
8. Турбо, но не Боби Турбото, а наистина Турбо!
9. Е това е валсодар!
10. Чаровната дама със сапунените мехурчета
11. Войната на таралежите-sowhat
12. Соцпропаганда #1
13. Соцпропаганда #2
14. На Дани моторите
15. RADIOHEAD
16. U2
17. DEPECHE MODE
18. MASSIVE ATTACK
19. FAITH NO MORE
20. QUEENS OF THE STONE AGE
21. PLACEBO
22. RED HOT CHILI PEPPERS
23. KORN
24. THE WHITE STRIPES
25. BLUR
26. ROBBIE WILLIAMS
27. DREAM THEATER
28. SYSTEM OF A DOWN
29. PEARL JAM
30. Тук са всички останали любимци поради липса на място в блогрола
