ВЕНЕТА РАНГЕЛОВА - Робинзон

Един лиричен спомен в мен е буден
За онзи детски приказен роман,
За Робинзон и острова безлюден.
Във мислите пътувам все натам.

Към бедния отшелник романтичен,
Далеч от всяка хорска суета.
От делника до болка прозаичен
Към острова, далече от света!

Хей, Робинзон, било ли ти е леко
На острова самотен аз не знам…
Хей, Робинзон, но стръмните пътеки
Така ми липсва днес града голям!

Но острови безименни днес няма.
Безименен е всеки мой сезон.
Романът детски ми напомня само
За чудния живот на Робинзон.