ОТРОВНИЯТ ОБЛАК

ЕДНО НЕОБХОДИМО ПРЕДИСЛОВИЕ

  Самата катастрофа беше дребна, почти незначителна.

  На 10 юли 1976 г. към 11 ч и 50 мин поради прегряване се пръсна един от малките реактори в химическата фабрика „Икмеза”, разположена до градчето Севезо, на север от Милано. Реакторът се разцепи по шевовете и прегрятата смес с гръмко свистене като розов облак се понесе из цеха и го изпълни. В цеха нямаше работници – почти всички химически процеси бяха автоматизирани. На таблото в диспечерската зала светна червена сигнална лампа за опасност и дежурният диспечер Микили Фадочи направи необходимото: изключи тока в пострадалия и в съседните цехове, спря подаването на разтвор по автоматичната система, уведоми главния инженер за аварията и натисна сигнала за тревога. Като свърши всичко това, което не му отне и една минута, Фадочи се втурна към вградения гардероб, където висяха противогазовите облекла и маски. С разтреперани ръце той навлече костюма, нахлу ботушите и наложи маската. В момента същото или почти същото вършеха десетките работници на „Икмеза”. Онези, които още не бяха разбрали за аварията и работеха в района на злополуката или по складовите помещения, чуха сирената, виеща над главния корпус. И видяха розовия облак, който се измъкна през разбитите стъкла на цеха за дефолианти.

  Това им беше достатъчно. В лудешки бяг едни се хвърлиха към аварийните гардероби за защитни облекла, а други затичаха с всички сили през поляните към домовете си, за да предупредят семействата си.

  Облакът растеше. Той надвисна над фабриката – светъл, с леко раздърпани жълти краища. После тихият вятър, който винаги духаше тук, го понесе над Севезо и по-надолу – към Чезано Мадерно и Бонвизио. Той не се вдигна, слизаше по течението на реката, прихлупваше малките горички, пълзеше по ливадите, където спокойно пълзяха едри шарени крави. Облакът не беше голям, мнозина даже нямаше да му обърнат внимание. След двадесетина минути той се накъса, изтъня, парцалестите му ивици започнаха да се губят – падаха на земята и попиваха в почвата. След половин час от облака нямаше и следа.

  И това беше краят на аварията – сама по себе си твърде малка. Но облакът съдържаше чудовищната отрова диоксин. Един килограм диоксин може да убие пет милиона души. А от „Икмеза” излетяха във въздуха около двадесет килограма!

  До тук беше аварията. Оттам нататък започнаха престъпленията.

                               (следва)