Плач за разрязаните крачоли

Капеха
звезди и кестени
в скучния край на неделята,
когато
излизаше на движение
момчето с най-тесните панталони.

Валери Брумел
има
най-високия скок!
Има Сумак
има най-големия глас!
А момчето си има
най-тесните панталони.

Вие,
които нямате нищо "най",
ще можете ли да го разберете
как вървеше то
и как очакваше
да го извика в уличката
най-хубавото момиче...

...Извикаха го в уличката...

Два удара
и...
на земята.
И като прилепи,
като вампири,
огромни черни ножици подскачаха.
И хукна момчето
с разрязани крачоли
като с разрязани вени.
И само плачът му огласяше
скучния край на неделята.
Когато капеха
сълзи и кестени -
зелени
и бодливи.

...нещата като че ли
наистина нямат
значение:
останалото е просто
нищожно количество
болка и
пулсиращи
пишещи
пръсти.

Точно, bbfn...а кой се интересува от нищожното количество болка, изпитвано от ближния?

...не грешим, gothic... просто тичаме по асфалта със скъсани дънки........
...... и може би не бива да ни интересува болката.....

отново в десетката, bbfn...защото между болката и удоволствието понякога няма разлика