"Бяла тишина" - Георги Минчев



Късен гларус над нас прелетя,
бързи спомени в мрака препуснаха
и подирихме пак любовта
в топлината на устните,
но намерихме само една - тишина.

Беше тихо във наште сърца,
беше тихо в очите притворени
и стояхме със тъжни лица,
и се вслушвахме в спомена,
но дочувахме само една - тишина.

В нощта птица пак лети,
в нощта тихо тъгуваме аз и ти.

Над морето изгрява денят
и блестят върховете на мачтите,
кораб вдига отново платна
да отплува със вятъра,
а в платната белее една - тишина.

В нощта птица пак лети,
в нощта тихо тъгуваме аз и ти.

Над морето изгрява денят
и блестят върховете на мачтите,
кораб вдига отново платна
да отплува със вятъра,
а в платната белее една - тишина.

Над морето изгрява денят
и блестят върховете на мачтите,
кораб вдига отново платна
да отплува със вятъра,
а в платната белее една - тишина.

Обичам я!

Абсолютна класика, Кроти!!!

но ... достатъчно е да я чуем!.............



Виждаме, че няма нужда от много шум, за да нашумиш! И че душата си иска своето.


Песен, която е станала мелодия на Годината във времената, когато сме се родили ние с теб, gothic, и на годината, в която аз съм се родила.
Обичана и до днес!

Тук не мога да не се разпиша!
Опияняваща!