Свободен   Разбрахте ли? Привършва моят път. Светът е цял и няма да узнае, че вече съм в началото на края.            Свободен съм за смърт.   На праведния труд и тленната ми плът не издържа и скоро ще изчезне – обвивка беше тя – не беше бездна.             Свободен съм за смърт.   Притулени лъчи за мен горят и гаснат те. Но още озарени соколите се вият пак над мене.             Свободен съм за смърт.   И звуци, и слова терзаят мойта гръд. Зелената трева от вятър се превива. Една мелодия със мене си отива.             Свободен съм за смърт.   Натрупани мълчания гъмжат в душата ми. Но тя е уморена, макар напълно да не е сломена.             Свободен съм за смърт.   Ти сън ли си? Ще мога ли отвъд да споменавам още твойто име, да те помоля пак: Благослови ме!             Свободен съм за смърт.   Родино на сълзите, с честен краст дано в земята си да отбележиш, че с песни хранех твоите надежди.             Свободен съм за смърт.

Невероятно стихотворение, тъжно и мъдро!! Благодаря братле, че си го постнал!

не ми беше попадало от години....Снощи рових из разни стари книги, попадна ми, и понеже напоследък съм на вълна Павел Матев не се колебах и секунда...Много силно!!!

Поклон пред паметта на твореца!!
Ако искаш да се поразведриш, ела да прочетеш огромния коментар на преятелчето blackle :)
Без него, днес щях да съм тъжен..

Страхотно стихотворение, благодаря, Гот!