"Снегът на спомена" - Георги Минчев

Снегът на спомена вали,
с дъха си стоплям твоите длани.
Oчите ти излъчват смях,
красят на утрото покоя.

Обичам те, обичам те.

Кажи, нали не те е страх
да тръгнеш с мен, да бъдеш моя?
Нали щастливи сме, нали,
нали ще бъде дълга нашата зима?

Обичам те, обичам те.

Ла-ла-ла ла-ла-ла-ла-ла-ла
ла-ла-ла-ла ла-ла ла-ла.

Минават дни, минават ветрове -
не ще угаснат в нас копнежите предишни.
Ще помним тези бели часове
и двора тих със белоцветни вишни.

Очите ти излъчват смях,
красят на утрото покоя.
Кажи, нали не те е страх
да тръгнеш с мен, да бъдеш моя?

Обичам те, обичам те.

Нали щастливи сме, нали?
Нали ще бъде дълга нашата зима?
Снегът на спомена вали -
мелодия неотразима.

Обичам те, обичам те.

Ла-ла ла-ла-ла ла-ла-ла
ла-ла-ла-ла ла-ла ла-ла
ла-ла ла-ла-ла ла-ла-ла
ла-ла-ла-ла ла-ла ла-ла.

бате Гошо беше голямата работа!!!

Бате Гошо Е голяма работа...Той не е умрял...

звучиш като Елвис е жив ...
но що да не ...
остава спомена и песните...

Точно това имах пред вид, Албенка :)