"Не искам, не мога" - Мания

Няма какво да си кажем със теб,
няма какво да делим,
нямаме път назад и напред,
заедно сме, ала мълчим.
Няма защо да седим в тишина,
всичко е ясно, нали?
По-добре вместо да търсим вина,
просто поръчай такси.

Аз не искам, не мога
да живея така.
Не искам, не мога
в студения свят на мълчание.
За какво ми е тази любов в самота
на една ръка разстояние...
Не искам, не мога...

Няма какво да си кажем със теб,
няма какво да делим.
Няма какво да оставя за теб,
всичко ти дадох почти.
Спомена, той се топи като лед,
просто поръчай такси.

Аз не искам, не мога
да живея така.
Не искам, не мога
в студения свят на мълчание.
За какво ми е тази любов в самота
на една ръка разстояние...
Не искам , не мога...

Не искам, не мога...
 

Тъжна история...

обаче се случва, нали?

Случва се, но предимно при бездетните.

не само....

Да, така е-затова казвам - предимно при бездетните.

Стигне ли се до тук,наистина е тъжно.

че децата трябва да се имат за оправдание при живеенето без любов и обратно...
деленето на материалното в случая не мисля че има значение....
това не е лоша тема за размисъл и спор само дето трябва да е напише някой друг в блога си не аз ...
при мен няма да се радва на прачит и коментар,
както при някой друг...
така че действайте ...
аз ще дойда да си кажа мнението ...
успех...

само тази песен помня от тоз дует:))

а с Албенка съм напълно съгласен...В такива случаи твърде често децата се използват, често не твърде чистоплътно, за индулгенция....

че според мен не е нужно постоянно да ровим в нещата и да ги свеждаме до философски размисли...
просто слушаме песента ...
тръгнем ли да се вторачваме във всичко....
пак казвам това си е мое мнение и аз така си разбирам живота точно за това ако поставя тази тема в моя блог надали ще се хване някой сериозно да коментира...