ПАРИЖКИЯТ ДЪЖД, ВЪЗПЯТ ОТ ЕДНА ШАРМАНКА

Това е история стара,стара,
стара като Пареж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.

- Сбогом - бе казало то на прощаване. -
Аз си отивам.
Няма веч обич, хляб и платна.
От боите остава ни
само черна боя.
От Париж - само улици,водещи в Сена.
- Остани - бе отвърнал художника. -
От боите имам трите бои на лицето ти.
Златна,синя,червена.
От Париж - цяло небе светлина
и един тротоар,
дето падат едри монети,
щедри монети.

Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.

- Господин Тротоар-тихо каза художника
и коленичи. -
Позволи да рисувам върху твойто 
                                        голямо платно
едно малко момиче.
Ще го рисувам в синьо, в златно, в червено.
С моите три тебешира.
И за да не му е студено,
когато на теб се намира,
доведи ми парижкото слънце да свети
през целия ден,
доведи покрай мен
стъпки, очи и ръце,
хвърлящи едри монети,
щедри монети.

Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.

Той постави своята шапка встрани
и й каза:
"Проси!"
После, много внимателно,
сложи на плочите златни коси,
тежки и гъсти,
после-сини очи,
после - казващи сбогом уста
и ръка,стиснала в своите пръсти 
цветя
с аромат на асфалт.
- Остани - каза той и погали едва
своето русо момиче. -
Ще ти купя легло, по-добро от това,
и цветя, по-красиви от тези.
И когато довечера
заедно с черните шлепове
слънцето слезе
надоле по Сена,
ние ще бъдем богати.
Ние ще имаме много монети,
едри монети,
щедри монети.

Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.

Падаха сенки на птици, на облаци.
Падаха сенки на хора,
зачеркващи бързо рисунката.
Падаха мъртви листа и кори от банани.

После падна дъждът изведнъж.
Ах, парижкият дъжд!
Шегобиеца дъжд, който весело чука и 
                                    свети,
черен и лъскав!
Той единствен се спря и започна да пръска
свойте едри монети,
свойте сребърни щедри монети.
- Спри - тихо каза художникът. - Тя ще 
                                   замине.
"Тя ще замине" - сърцето му страшно
                                      простена.
А момичето тъжно заплака
със сълзи златни, червени и сини
и тръгна към Сена.

Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.

уцелил си в десятката! Преди N на брой години, бях влюбена в това стихотворение, даже го знаех наизуст цялото!
Благодаря, че ми го припомни!

Кроти, припомни си го...То е не по-малко хубаво и днес :) Благодаря ти...

мн е хубаво аз сам доста малка но наистина ми хареса смятам 4е е написно по еднин на4ин които може да докосне както малките така и големите :)

искам да питам дали е вярно написано и дали така са подредени стиховете за6тото ми трябва за у4или6те

как се казва това стихотворение?

там горе пише