Niccolo Paganini (27октомври 1782г. – 27май 1840г.) е цигулар и композитор, роден в Генуа, Италия. Той е един от най-големите виртуози, смятан за един от най-големите цигулари на всички времена. С характерно равномерно звучене и перфектна модулация на тона, експресивни техники с лъка и нови употреби на техниките стакато и пицикато. Paganini се учи да свири на цигулка от много малък, като е разпознат като бъдещ виртуоз още при първото си концертно изпълнение, когато е на 11г.

В ранна юношеска възраст той учи при Alessandro Rollo и Ghiretti. Успехът го галмозамайва и на 19г. той пие и играе на хазарт. Кариерата му е спасена от неизвестна дама, която го взима в имението си. Там той се възстановява и учи цигулка още три години. По това време композиторът създава сонати за струнен квартет (китара или цигулка), малко известни на почитателите му.
Той се появява отново, когато е на 23г., като учител по музика на сестрата на Napoleon – Elisa Baciocchi, Принцеса на Лука, и скоро се превръща в легенда заради неповторимото си майсторство с цигулката.

Дебютира като музикант в Милано през 1813г., във Виена през 1828г. и в Лондон и Париж през 1831г. Инструментът, на койото свири, е известен като Cannone Guarnerius ( „оръдието Гуарнери”, както сам я нарича заради взривяващия звук, който можела да произведе). Niccolo Paganini умира в Ница през май 1840г. от рак на ларинкса. Като оставя множество произведения – сонати, шест концерта за цигулка и др.

В Париж през 1833г. Hector Berlioz създава концерт за виола специално за Paganini, но великият музикант не доживява да го изпълни. Оркестралните части от творбите на Паганини са нежни, непредизвикателни и шаблонни. Критиците му намират концертите протяжни и подчинени на формули: едно бързо финално рондо лесно било заменяно за друго. В публичната му кариера частите за цигулка от концертите се пазели в тайна. Paganini свирел на репетициите с оркестъра си без никога да изпълни цялото соло за цигулка. При смъртта му само две са били публикувани, като наследниците му внимателно ги представят едно по едно и всяко има втора премиера, през добре премерени интервали от време. Сега са известни шест концерта на Paganini за цигулка – и последните два са без оркестралните си части.

Paganini композира множество вариации за соло цигулка. Характерното е, че взема лесна, очевидно елементарна тема, и добавя лирични вариации с протяжно импровизирано звучене, чийто ефект зависи от топлината на фразирането. Блестящата екстравагантност на изпълненията му взима дъха на публиката.
Едно от най-известните произведения на Niccolo Paganini е “24 Caprices”, написано около 1817г. за соло цигулка. Това е едно от най-трудните произведения в техническо отношение, писани някога за цигулка. То изисква широк спектър от техники на лъка, изключително много разтягания на лявата ръка, двупаузови трели и флейтови тонове, както и пицикати за лява ръка. Последното от тези изпълнения, в До минор, е набор от 12 вариации, които много композитори след Paganini взимат като базови теми за свои собствени вариации.