Патока Валтазар

Животните от фермата край старата върба се събудиха рано сутринта и се запътиха към задния двор за закуска.
Навсякъде цареше радостно оживление. Само кучето на фермата Цезар беше неспокойно. То напразно се оглеждаше за патока Валтазар, който беше негов стар приятел. От известно време старият паток трдно се раздвижваше сутрин. Той страдаше от ревматизъм, малко накуцваше и често идваше последен в задния двор.
Но слънцето вече беше високо в небето и всички други патици бяха в езерцето. Пиленцата лудуваха, а майките им безгрижно кълвяха царевични зрънца и сякаш никой не се безпокоеше от отсъствието на Валтазар.
Цезар реши да потърси приятеля си. След като обиколи околностите на задния двор, той отиде при гъската Евгения, която оживено разговаряше с посестримите си.
- Не сте ли виждали Валтазар? - попита кучето.
- Потърси ли край потока? - рече Евгения.
- Не, още не, но ще отида да видя - въздъхна притеснено Цезар.
И нашето куче детектив започна да души край потока, като си пъхаше муцуната във всеки храст. Така откри сред тръстиките стария си приятел. Той спеше.
- Е, Валтазар, почиваш ли си? Нямаше те на двора тази сутрин. Не беше ли гладен?
Старият паток не отговаряше. Той мушна човка под едното си крило и притвори очи.
- О, знам криеш нещо! - загрижи се Цезар. - Хванал си грип или си в лошо настоение. Кажи ми какво ти е?
- Стар съм вече - промълви бавно Валтазар.- Ревматизмът ми се обажда. Едва обикалям езерцето. Но това, което ме натъжава най-много е, че всички се подиграват на недъга ми. Когато минавам през задния двор, малките ми се смеят. Трябва само да ги чуеш как пищят и кудкудякат след мен: "Вижте, стария куц паток! Мислиш ли, че ще стигне до езерцето? Ако не беше толкова дебел, щеше по-малко да си влачи крака!"
Та затова, Цезар, искам да напусна фермата. Вече не се чувствам уютно там.
- Дума да не става! - отсече Цезар. - Връщаш се във фермата с мен! Ще хапнеш малко и като си възвърнеш силите, ще говорим отново.
В този момент от другата страна на потока се чуха викове. Какво се беше случило? Най-малкото пиленце на жълто-червената кокошка Арлет беше паднало във водата. Клетата майка напразно викаше за помощ. Мама Патица и малките патенца вече се бяха прибрали във фермата, а гъските бяха отишли да покрякат в овощната градина. Арлет беше отчаяна.
Тогава, изскачайки внезапно от тръстиките, Валтазар се хвърли във водата, за да помогне на малкото непредпазливо пиленце. Хвана с човка удавника, постави го върху гърба си и излезе на брега. После внимателно остави подгизналото пиленце до майка му.
Кокошчицата Арлет не знаеше как да благодари на стария паток, който въпреки болките си се беше спуснал да спасява рожбата и.
След като случката се разчу, всички се върнаха в двора на фермата и наобиколиха Валтазар.
Петелът Жулиен официално му благодари.
От този момент нататък винаги когато Валтазар си почиваше на слънце, животните от задния двор не пропускаха да го поздравяват, а малките се отнасяха към него с голямо уважение.
А Цезар беше щастлив, че старият му приятел се чувства отново у дома си във фермата край старата върба.

                                                       Катрин Саланбие

Много хубава приказка с поука!