ДЯДО ЖЕКО СЕ ЯДОСВА НА ПЕТЕЛА

 

  Имах един много голям черен петел. Тъй хубаво пееше, сякаш в гимназия е ходил да учи по ноти. Щом запее сутрин  и веднага ме събужда. Съседът ми имаше будилник да го буди, а кокошките му идваха при моя петел, за да имат пиленца. Добре си живеехме със съседа и се разбирахме, докато ми направи един номер. Ама той си остана за негова сметка.

  Наканихме се да идем на мелницата да си мелим брашното, пък там се чака ред. А ето ти сутринта беда. Успал съм се. Събудих се късно, скокнах на крака. Ама много се ядосах на петела, дето не е пял да ме събуди и му се заканих да го заколя. Хванах го и го понесох да го коля и кога гледам, що да идя – човката му вързана, как ще пее с вързана човка. Надникнах в съседа, колата му я няма. Значи е решил да ме изпревари и да иде по-рано на мелницата. Примъкнал се е през нощта в моя курник и вързал човката на петела. Значи не е виновен петелът, а съседът. Думам си: трай, съседе, ще ти го върна. Пуснах петела.

  Заминах на мелницата, макар  и по-късно, до вечерта смлях житото и се върнах. Сутрина гледам: кокошките на съседа минали през оградата и се увъртат на моя петел – кът, кът, кът, закачат го... А той мълчи с вързана човка и дума не може да каже. Затворих моите кокошки и го оставих при съседските. Въртят се те около него, задяват го и си снасят яйца, да си имат пиленца.

  Мина време, развързах човката на петела и го пуснах при моите кокошки. Той крещи, вика, кукурига, кътка, ще се пукне от радост.

  Подир няколко седмици у съседа се излюпиха двайсет черни пиленца и всичките приличат на моя петел. Квачката ги води, кътка им, приказва им, а те нито дума – всичките неми. Защото, когато кокошките му идваха при моя петел, той беше ням. Съседът си е виновен, сам си е виновен. И му е мъчно, като гледа как моите пиленца скачат и къткат, а неговите дума не обелват.

Да, и аз го открих случайно в една книга с детски разкази. Актуален е, верно :))) Другата неделя ще има още един от него...

Чета ги непрекъснато заедно с моя, малкия...и нямаш си представа колко си прав. Но следващата неделя ще е последното детско разказче. След това на литературата за най-малките ще бъдат отредени само съботните утрини и предиобеди. В неделните ще отделя място на някои от шедьоврите на литературата за възрастни - есета, новели и разкази от най-добрите български автори от последния век и половина...

Мъдро и актуално!:))