Маргарита, Маргарита, светла утринна роса,

ти си чиста, като свода на далечни небеса,

и невинна, и виновна - кой ли тъмен те роди?

 Маргарита, Маргарита, ти си в моите гърди.

Ти си пение и пролет,

и томление, и смях;

ти - падение и полет,

ти - ридание, и грях.

Маргарита, Маргарита, ти си вечната мечта,

превъзмогнала и бога, и небето, и света;

ти си толкова далечна и тъй близка си на мен.

Маргарита, Маргарита, ти си вечер, ти си ден.

Ти си приказна поема,

пълна с тъмни чудеса;

приласкай ме да задрема

в твойта свилена коса.

Маргарита, Маргарита, ти - пробуждане и сън,

ти - мелодия и мъка, ожидание и звън;

аз те любя и забравен, искам да се утеша,

Маргарита, Маргарита, топла трепетна душа.