Химн

Прости, мъртвило, роден край, прости!

Пред мене нов живот се днес открива,

с нов трепет се сърцето ми опива —

и моят дух неудържим лети

към щастие, към бури и вълненйя:

пиян съм аз от свойте младини

и от девиза дръз, що нося с мене:

жени и вино! Вино и жени!

 

Днес вижда ми се всичко суета,

освен кипящата и буйна младост,

коя прахосваме в минутна сладост,

пресрещната случайно на света!

Живот разумен, слава, идеали? —

таз стара песен днес ми се не пей:

със нея — струва ми се — днес се хвали

тоз само, кой не знае да живей.

 

О бягайте, идете вие там —

при ваште идеали вий идете...

А мене ме на мира оставете

да поживея, както аз си знам.

Да, във безумства, вихрени наслади

аз ще преваря погребалний звън,

но ще прахосам свойте сили млади

във най-разкошен, в дивен райски сън!

 

И нека отлети живот крилат —

ала със пълна чаша във ръката, —

когато сладостно шуми главата,

когато цял ев рози божий свят!

А после нека се глава отпусне

на страстни. топломраморни гърди —

и нек несвястно шепнат бледни устни:

— Ах, тихичко ми пей, не ме буди...





          ПРОКОБА


Народе мой, ще дойдат страшни дни,
ще се разпукат с трясък небесата,
ще рухнат върху ти в съсипни,
ще зине под нозете ти земята.
И ужас нов- благ чудодеен цяр-
у теб от робство рани ще затвори.
Тогаз почудо тук у всеки звяр
душа на человек ще заговори.
На отчаяние в зловещий вой
ще се запита всеки- пръв, последен:
един ли тук предаден бе от свой?
Где първенците на народа беден?
Едни ний трепем като зверове,
а креят дълго други по чужбина.
Та те ли, те ли бяха врагове?
Кой вожд призван без време не загина?
Как искаш чуждите да пощадят
род, който Божи пратеник отритва?
И ще се сгромолиш за първи път
пред Бога ти в отчаяна молитва.







 

Безпомощна

Тя беше толкоз нежна, че през нея

като да светеше. И всеки ден

по-бледна бе. Аз тръпнех, без да смея

да мисля що би станало със мен...

 

Нощя не спеше тя, а щом зората

във нашите прозорци заблести,

затваряше очи си, светлината

да не прогони шеметни мечти.

 

Тя струна бе под моите милувки.

И плач, и смях безумен беше тя.

Живееше тя само от целувки,

от песни и от мирисни цветя.

 

И все пак с власти неизповедими

туй крехко до безпомощност дете

сломи у мене сили несломими

и като волна птичка отлете.

В Кирил Христов - има нещо вулгарно, искрено и бунтарско. Може би затова ми допада. Още си спомням как го учехме в училище - и учителят не беше много голям негов фен, но на мен ми хареса :)

Как мислиш, на мене защо ми допада? Макар, че харесвам много поети, ще се убедиш! Brother, my cup is empty....така пее един много, много любим мой певец...:)))