БИТКАТА ПРИ АХЕЛОЙ - 20 АВГУСТ 917

„И едни били избити от меч, други се издавили в морето, трети пък погинали, задушени и смазани от конете или поради друго някое насилие, като всеки намерил по различен начин смъртта си. Други пък били заловени пленници... а от мнозина само малцина едва избягали и се спасили...”

                         Из житието на Св. Георги за разгрома на ромеите при р. Ахелой

 

„И сега могат да се видят купища кости при Анхиало, където тогава позорно била посечена бягащата войска на ромеите”.

                                    Свидетелство на Лъв Дякон, петдесет години след сражението

 

 

След победата при Булгарофигон Симеон завладява Южна Македония и Южна Албания. България става една от най-могъщите държави в тогавашна Европа, в пределите на която влизат почти целият Балкански полуостров и огромни територии отвъд Дунава. Бляскавата й столица Велики Преслав се сравнява с Цариград.

 

 

КАМЕННИ НАДПИСИ ЗА ВЪОРЪЖЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ВОЙСКА

 

• ...Барса (бири багаин)... и областите...на него са поверени ризници...шлемове 157.
• Багатур багаинът има общо 53 ризници и 54 шлема.
• Юк боилът (има) 26 ризници, ичургу багаинът – 12, зитко мирос – 17, юг багаинът – 22, бири багаинът – 22.
• ...ризници... 64 кане... ризници... ризници 83... ризници 85.
• Сетит багаинът има власт общо над 83 ризници и общо 70 шлема.
• ...са неговите ризници, а шлемовете 2. И... ризници... те имат 191 седла, а ризниците им са 192.
• Зитко ичургу боилът (има): плочести ризници 455, шлемове 540; халчести ризници 427, шлемове 854. Туртуна пиле жупан (има): плочести ризници 20, шлемове 40, халчеста ризница 1, шлем 1.

 

ВОЕННА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ВИЗАНТИЯ VII-X В.

Територията на империята била разделена на области – теми. Начело на всяка тема стоял стратег (управител), който имал и гражданската и военната власт. Помощникът му отговарял за набирането на войската и се наричал хартуларий. Войските от дадена тема се наричали също тема и числеността йм била към 10 000 войни. Темата се състояла от две турми под командването на турмарси. В състава на всяка турма влизали пет друнги от по 1000 бойци, командвани от друнгарий. Друнгата се състояла от пет пентакентархии, всяка по 200 души, начело с комес. Пет кентархии от по 40 войници, начело с кентарх, пък съставяли една пентакентархия. Най-малката единица била декархията, от десет души, начело с декарх. Под командването на стратега била тагмата, съставено от 700 до 2000 войни. Столичната гвардия отговаряла за охраната на императора. Тя се състояла от 4 тагми от по 4000 отлично въоръжени и обучени бойци. Всяка тагма имала свое наименование – схоларии, ескувити, аритми и иканати. Гръбнакът на войската образували свободните селяни – стратиоти. За да издържат семействата си и да се въоръжават, те получавали „войнишки имоти”, които нямали право да продават.

 

 

  ЦАРСКАТА ТИТЛА

 

  Титлата княз вече е незначителна за българския владетел. Той трябва да бъде равен на византийския император и да се титулува цар. Нещо повече – Симеон мечтае да образува велика българо-византийска империя и да стане василевс на българи и ромеи.

  През 913 г. на византийския престол се възкачва братът на Лъв VI, Александър, който нарушава мирния договор от 896 г. и отказва да плаща на България определения с него данък.

  Симеон започва да се готви за поход срещу Цариград. През това време императорът умира и за главен регент (настойник) на малолетния Константин VII Багренородни е избран патриарх Николай Мистик. Той се смята за духовен баща на българския владетел и му изпраща две писма, молейки го да отмени похода. Но през 913 г., начело на силна войска, Симеон обгражда с вал от море до море Цариград.

  Преговорите завършват със споразумение Константин VII Багренородни да се ожени за една от Симеоновите дъщери. Така Симеон става василеопатор – „баща” на императора и придобива голямо влияние в Цариград. Той и двамата му сина са приети с големи почести в двореца Влахерна. Симеон е тържествено коронясан от Николай Мистик за василевс (цар). За втори път след Карл Велики чужд владетел получава императорско достойнство и става равен на василевса.

  Скоро обаче в Цариград е извършен преврат. Майката на Константин VII, Зоя, поема властта и отстранява от регентството Николай Мистик. Тя отказва да признае царската титла на Симеон и отменя договорения брак. Неговият отказ  е незабавен – войските му овладяват Адрианопол и нахлуват в Драчката и Солунската теми.

 

 

  ДИПЛОМАТИЧЕСКИЯТ ДВУБОЙ

 

  През 917 г. двубоят между двете държави достига своя връх. Императрица Зоя и цариградските управници решават веднъж завинаги да разгромят цар Симеон. Първо сключват мирен договор с арабите и осигуряват гърба си, а след това се опитват да изградят анибългарски съюз. Стратегът на Херсон Йоан Вогас е изпратен да привлече печенегите, които да бъдат прехвърлени през Дунав от византийската флота, за да нанесат удар в тила на българите. А стратегът на Драч Лъв Равнух, като не пести златото, се опитва да подтикне против Симеон сръбския княз Петър Гойникович и чрез него – маджарите. Целта е България да бъде ударена едновременно от всички страни. Обаче захълмският княз Михаил предупреждава Симеон за ходовете на Лъв Равнух и той успява не само да предотврати ромейско-маджарския съюз, но и да направи от доскорошния си враг съюзник. Дипломатическата битка за привличането на печенегите също е спечелена от българския цар, който далновидно е установил с тях първия си съюз още през 896 г.

 

 

  ВЕЛИКАТА БИТКА

 

  Византия вдига на бойна нога всичките си войски – 62 000 души, от които 12 000 конници. Командването поема доместикът на схолите Лъв Фока. Отредите на иканатите и ескувитите са под началството на Йоан Грапсон и Оливиан Марул. Флотата е оглавена от бъдещия император Роман Лакапин. За да се повдигне духът на бойците, заплатите са раздадени предварително. Войските са строени в равнината Диабазис, край Цариград, и дворцовият свещенник кара войниците да коленичат и да се закълнат пред кръста, че ще извоюват победа. След това сухопътните сили поемат към Анхиало, а флотата – към устието на Дунав.

  В това време Симеон не стои със скръстени ръце. Проваля противобългарския съюз, събира 60-хилядна войска, в която влизат и отреди на маджарите и печенегите, преминава Стара Планина и се съсредоточава при Анхиало, където противникът изгражда укрепен лагер.

  На 20 август 917 г. ромеите се построяват и 122 000 войни настръхват едни срещу други. Планът на Лъв Фока е да нанесе главния си удар с левия фланг, да откъсне българите от Старопланинските проходи и да ги разгроми. Ромеите настъпват и взимат надмощие. Българите от първата линия отстъпват в пълен ред към долината на р. Ахелой. Цар Симеон следи развоя на битката от близък хълм, където оставя в резерв голяма част от страховитата си конница. В решаващия момент я повежда, удря главните ромейски сили и отрязва пътя им за отстъпление. Отстъпващите българи спират и обръщат оръжието си срещу врага. Лично Симеон участва в боя и конят му е убит. Следвайки своя цар, българите се сражават като лъвове. Ромеите не издържат на устрема им и се впускат в бягство към крепостта Месемврия. Когато стигат тинестите води на Ахелой, са настигнати от преследвачите си. Настъпва небивало кръвопролитие. Византийците се тъпчат едни други, избивани от Симеоновите войни. Всеки се опитва да се спаси както може. Мнозина се издавят в морето, други са стъпкани от побеснелите коне. В ужасяващата сеч падат 60 000 ромеи. Оцеляват само 2000. Лъв Фока бяга в Месемврия, но другите византийски пълководци намират смъртта си на бойното поле. И стените на крепостта не могат да спрат устрема на българите. Фока отново бяга позорно с кораб и Месемврия е превзета.





На схемата плътно оцветените правоъгълници са пехота, наполовина оцветените - конница, а червеният овал е оставената в резерв тежка конница водена от царя.

 

     

време на ясните битки - знаеш кой е свой и кой е враг. знаеш кой е цар. и кой не е.

И сега е ясно, Руми....ние се правим че не забелязваме враговете и царете, за да живеем по-спокойно.....

пресъхнаха гьоловете, наизскачаха навън жабите, жабите вече не си знаят гьола, а и няма и списък на жабите във всеки гьол.

кой кум, кой сват, кой на булката брат - отговорите на сватбарите са повече от един; кума се мисли за брат, свата за кум, а брата си знае, че е брат, ама никой не му вярва.

ей такива едни работи

Но всеки си е всъщност само един, и като се вгледаш по-внимателно си проличава кой кой е...Ама не го правим, за да не се тормозим излишно....

може да има и други дето така правят, ама... какво включваш в това "ние". защото аз в този списък не влизам. без майтапс. (с-то е за множествено число :-))

Включвам обществото като цяло, Руми. Единици не променят нищо. Без майтапс ;)

в едно изречение да се разбира точно и ясно кой върши действието. когато подлога е безличен, значи ми се спестява 50% от информацията - а това изобщо не ми харесва.

едно е да се каже "обществото като цяло", съвсем друго - "ние". това "ние" може да означава "аз, баба, дядо, едни приятели и т.н.", а може и да означава "ти и аз" и т.н.

винаги реагирам бурно, когато:
- ме вкарват в група, към която смятам, че не принадлежа;
и/или
- ме дезинформират или недоинформират (което си е всъщност дезинформация и манипулация), като ми спестяват извършителят на действието.

брей, брей, колко дълъг коментар написах.

весел ден и благодаря за постинга - не се сещам често за тази битка, а ми е любим момент - не на последно място и заради стратегията и тактиката на водене на битката.

поздрави!

Стратегия, тактика и още нещо - твърдост и идея, че път назад няма, защото ако не спреш копието на агресора с гърдите си, следващите в които то ще опре са тези на жена ти или на детето ти.... Впрочем, и още нещо се разбира под "ние" - "ние, българите"....А ти ако искаш, почвай да изброяваш "извършителите". Като във вица - "поименно колега, поименно"....Приятен съботен следобед :)

там има повече по темата

Определено...

Егати, голяма част от нацията ни не е наясно с историята си. :( А за Фехер на са и чували...

Е, то той верно не е за всяка уста лъжица :)))))