ЗАВОЕВАНИЯТА НА КАН КРУМ

В зората на IX век на престола в Плиска сяда кан Крум (803-814) - един от най-великите българси владетели. Неговата цел става включването в пределите ва България на намилащите се под чужда власт славяни.


РАЗГРОМЪТ НА АВАРИТЕ

  От 796 до 804 г. франките разгромяват могъщия някога Аварски хаганат и превземат западната му част. След неуспешната обсада на Цариград, пред 626 г. мощта му намалява, за което способства разложението сред пламенната върхушка.
  През 805 г. славяните от Пелопонес вдигат бунт и съвместно с арабите обсаждат крепостта Патрас, което ангажира силите на Византия. Спокоен за гърба си, кан Крум се възползва от разгрома на хаганата и настъпва през Карпатите срещу аварите в три колони. Към него по пътя вероятно се пресъединяват пехотни отреди от поробените славянски племена. Трите колони се приближават една към друга и се събират в боен юмрук. Някъде около мястото, където р. Марош се влива в р. Тиса (в дн. Румъния), става решителното сражение. Българите нанасят такъв разгром на аварите, че тяхната държава е унищожена завинаги. Към България са присъединени обширни територии, границата й се премества по средното течение на Дунав и тя става съсед на Франкската империя. Тъкмо мощта й вероятно спира напредването на франките на изток. В техния прочут епос "Песен за Ролан" се споменава за "страшните българи". След разгрома на хаганата кан крум създава закони, еднакви и за прабългарите, и за славяните, които издигат престижа му и укрепват държавата и бойното сътрудничество между двата етноса.


КРЕПОСТТА СЕРДИКА (СРЕДЕЦ)

Тя била център на много военни пътища и подстъп за присъединяването на славяните от Тракия и Македония към България, както и една от най-важните в Римската империя. Дори Константин Велики (285-237) и Юстиниян I (527-565) се колебаели дали да не я изберат за своя столица. По времето на Юстиниян I стената й била подсилена със зид от тухли, увенчан с петоъгълни кули, но още след хунското нашествие, в средата на V в., бели изградени нови триъгълни, а стените укрепени. При западното й разширение, извършено по времето на Константин Велики, била изградена допълнителна стена с дебелина 2,85 м., на която е разкрита кула с вътрешен диаметър 4,90 м, чието лице било изградено от големи рустицирани блокове. Има мнение, че кан Крум е разрушил Сердика до основи, но археологическите разкопки го опровергават.


                                                               


ПРЕВЗЕМАНЕТО НА СЕРДИКА
 
  След разгрома на хаганата, кан Крум с увеличени ресурси и осигурен тил, може да съсредоточи силите си срещу смъртния враг на българите - Византия. Следващата му  цел става ключовата крепост Сердика (дн. София). Византия първа нарушава мира. През 807 г. император Никифор I Геник предприема поход срещу българия, но заради подготвян срещу него заговор, се връща в Цариград. На следната година българите предприемат в отговор конен набег по долината на р. Струма, разбиват византийците и пленяват обоза им. Плячката е 1100 литри злато (400 кг.) А през пролетта на 809 г. кан Крум изненадващо обсажда Сердика като с железен обръч. Хранителните припаси на града са на привършване и гарнизонът е намален, тъй като през зимата част от наемниците са освободени. Положението на ромеите става безизходно. Началникът на гарнизона пожелава да се предада, ако Крум пощади войската и жителите. Българският владетел приема условието, но вероятно гарнизонът прави опит да избяга и тогава той избива, за наказание, 6000 византийци. Императорът не посреща добре избягалите ромеи и някои от тях се връщат при българите. Сред тях е и опитният механик Евмат, който ще помогне на Крум при строежа на обсадни машини. Така Сердика влиза в пределите на България. Пътяг за присъединяване на славяните от Македония и беломорието е открит.





ОБСАДНОТО ИЗКУСТВО

През средните векове българската армия се сражава с противниците си не само на бойните полета и превземането на Сердика е типичен пример за това. Обсадите и защитата на крепостите е изключително важна част от военното изкуство. Превземането им се осъществява с постепенна обсада или с пристъп. При първия начин около крепостта се изкопава ров с насип. Чрез него обсадните войски се предпазват от излазите на обсадените, които, щом свършат хранителните си запаси, се принуждават да се предадат от глад. Така кан Крум завзема Адрианопол през 813 г. При превземането на крепости с пристъп българите използват всички познати обсадни машини. Крепостните кули се сриват с различни видове каменохвъргачки. Стрелохвъргачките обсипват защитниците със стрели. Под тяхната закрила до стените се приближават тараните, които пробиват дупки в тях и пехотинците нахлуват в крепостта. След това те овладяват портите и конницата нахлува. При откритите пристъпи се използват и щурмови стълби, по които се катерят хиляди бойци, обстлелвани от защитниците със стрели, заливани с вряща смола или вода. Бойните кули се придвижват към стените и веднъж доближили ги, от върха им се спускат подвижни мостове, по които войните се прехвърлят в крепостта и започват ръкопашен бой със защитниците. Завземат ли някоя от портите, главните им сили нахлуват през нея в крепостта.


ОБСАДНИТЕ МАШИНИ НА СРЕДНОВЕКОВИЕТО

Бойна кула
Тя била мощно средство за превземане на крепости, многоетажна и с височина, съобразявана с тази на вражеската крепост. В долната част често били монтирани тарани(овни). Всеки етаж завършвал с парапет и на него се разполагали бойци и стрелохвъргачки. Най-отгоре бил монтиран подвижен мост, който се спускал към върха на крепостната стена и войниците нахлували по него в крепостта. Кулата се придвижвала на колела или с помощтта на обли греди. Отвън била облицована с прясно одрани или с натопени в оцет кожи, за да се предпазва от запалване.

Средновековна стрелохвъргачка(балиста)
Тя служела за изстрелване на стрели, включително запалителни, дълги до 3,5 м. Те можели да бъдат изстреляни д 1000 м. такава стрела пробивала от разстояние 370 м. дъска, дебела 5-6 см. Скорострелността била от 6 до 8 стрели в минута.

Бойна стълба
Използвала се за щурмуването на стените на крепостите. Най-често се изготвяла от бряст или ясен. Имало и наставящи се стълби които били дълги около 3-4 м. и завършвали накрая с куки, за да могат да се закачват една до друга.

Средновековна каменохвъргачка(катапулта)
Тя била метателна машина за изстрелване на каменни ядра. Поразявала както крепостните стени и различни постройки, така и живи цели. Моксималната далекобойност достигала до 1000 крачки, но най-големи поражения нанасяла до 300-500 крачки. Обслужвала се от 6 човека, които я подготвяли за стрелба от 15 до 45 минути. Каменните ядра достигали до 300 кг. Тези от 100 кг. били изстрелвани на разстояние до 350 м., а от 30 кг. до 850 м. Каменно ядро от 16, кг., изстреляно от 50 м, можело да счупи дебела 12 см греда.

Онагра или скорпион
Вид каменохвъргачка, на чийто метателен лост вместо блюдо се поставяла голяма прашка, която изхвърляла едно или повече каменни ядра. Онагрите били огромни и страшни за времето си стенобойни машини.