Тя носи позацапано бельо
от напъни на недозрелите мечти
и никак, ама много свойски никак
носът не я боли
след падането от черешата...
Защото си живее във фантазия.
Току се прави на възвишена и скромна -
така, от куртоазия
и, знам, властта и тиранична върху мен
направо е потискащо огромна
и ще ви натъркаля в най-искрен смях.
Пък после осъзнатата ми същност
ще си послуша Бах
така, за дивното успокоение...
Наивност, твоето умение
отдавна ми е прах в очите
природа буйна, саморасла
в пищното имение - душата.
Влюбчива, неспокойна, глуповата...