ЧОНИ ЧОНЕВ (1948)

Обич в дъжда

Изваяна от дъжд и тъмнина -
на тъмнина и дъжд не се превръщай;
обичай ме за цялата земя -
прегръщай ме,
прегръщай ме,
прегръщай.

Обичай ме за цялото море,
за цялата Вселена ме обичай;
и не дъжда, а времето да спре -
обичай ме,
обичай ме,
обичай!

Обичай ме и вярвай на дъжда,
от мокрите му ласки не ревнувай.
Обичай ме до края на нощта -
целувай ме,
целувай ме,
целувай…

Обичай ме до края на света…
И тази нощ, и следващите нощи…
Целувай ме и вярвай на дъжда,
когато тихо шепне:
„Още,
още!…“

Някак ми хармонира с една моя фантазия: http://queerfish.blog.bg/poezia/2011/05/03/.405595
Хубав ден, Плам!

Благодаря ти, Русалке! Хубав и на теб :)

На всеки въпрос, отговорът е любов.
На всеки проблем, отговорът е любов.
На всяка болест, отговорът е любов.
На всяка болка, отговорът е любов.
На всеки страх, отговорът е любов.
Любовта е винаги отговор защото ,
Любовта е всичко което съществува!
Чони Чонев

Абсолютна истина!!!