Постинг
30.04.2011 08:30 -
Съботен детски кът
Гумено човече
Петгодишната Румяна бързо от леглото стана. Колко дрехи в двете стаи трупат майка й, баща й! Стягат куфари за път – надалече ще вървят. На Румяна й се плаче:
- Ачо, гумено човече, мое мъничко паляче, на море ще ходим вече… Искам да отидем двама. Но какво ще каже мама! Много, Ачо си надут, място в куфарите няма…
Ачо – фокусник прочут – каза с хитрина голяма:
- Майка ти обувки слага, я ме скрий в една веднага!
И нали си е добра, тя в обувка го прибра… Таен пътник в куфар стар, на Румяна пръв другар, Ачо – гумено човече – ще пътува надалече! Никой го не забеляза.
Но бащата, чичо Влади, от обувки се отказа… Майката ги вън извади… А Румяна туй не знае, весела е и нехае. Ачо, свит в обувка дреме и за път очаква време…
Скоро влязоха в трамвая. Радваха се, а Румяна бе от всички най-засмяна.
- В куфара си, Ачо, зная!
Щом дойдоха на морето, куфарите тя отвори, в мъка сви й се сърцето и през сълзи заговори:
- Паднал е по пътя, Ачо!... Ах, какво ли с него става?
Мама я успокоява:
- Стига! За едно палячо! Както се не губи котка, тъй и Ачо ще се върне…
Ах, кога ще го прегърне!...
Тръгнаха с голяма лодка. От веслата излетели, златни капчици блестят… Както облачета бели чайките над тях летят… “Где си гумено човече!” – пак Румяна тъжно рече.
Спи си Ачо непробудно, с него става нещо чудно… Ей Румянината баба се разшета както трябва… “Я обувки свити тука. Прашни са!” – И с две ръце от балкона ги изтупа и засмя се от сърце. Що изхвръкна – не усети.
- Помощ! – викна Ачо клети. – Помощ! Падам! Помогнете! Ще си счупя коленете.
Никой, никой го не чува, че минава цирк оттам, с мечка и със слон голям. И маймунка си лудува – по хоботчето на слона се премята и катери… Ачо тупна в камиона. Тя засмяна го намери:
- Как попадна тук, човече?
- Отвисоко… Отдалече…
- Чукна ли се по главата?
- Не, маймунке опашата, аз съм Ачо цял от гума и донесен съм от ЦУМ-а! Моя дружка е Румяна, но моряче днеска стана… Затова ще дойда с вас и ще я намеря аз! Не познаваш ли я ти? Със сандалки ма краката, с пеперудка във косата…
Камионът си лети. Ачо – гумено човече – има си другарче вече.
С камиони – дълъг ред – циркът бърза все напред. Стигнаха една река. Спряха. С тежките крака слонът тръгна към водата, важно стъпва по тревата.
- Варда! – викна крокодилът. – Слонът има страшна сила.
Всеки настрана застава, чест на чичо Слон отдава. Само Ачо го не чува, той от слон не се страхува:
- Слоне, ти си много лек! Аз съм мъничък човек, но от теб не ме страх!
Слонът разядосан рече:
- Тъй ли, глупаво човече? Я стани на пух и прах.
Дигна крак, с хобот замахна и, разклатил тежко тяло, го притисна със стапало. А маймунката в уплаха писна за другаря свой:
- Ачо! Ох, загива той! Колко жален му стона!
Щом крака си вдигна слона, Ачо весел се изправи на крачетата си здрави.
- Нищо, нищичко ми няма, мойта сила е голяма! Чух, че бил си тежък слон, но за мен си лек балон.
- Тъй ли? – слонът се ядоса, вдигна си ногата боса, но не го настъпи пак, а го ритна силно с крак. Ачо цопна сред водата.
- Ей сега ще се удави!...
Ачо в миг глава извади:
- Здрасти, рибке опашата! Сбогом, животинки мои, сбогом, циркови герои! Моят път е към морето, тегли ме натам сърцето…
Златна рибка опашата го предвожда по реката. Накъде ли той върви край върби и край треви? Стигна тиха водна шир.
- Туй какво е?
- Язовир.
Но един шаран зъбат приближи се изотзад:
- Ще те глътна, че без виза тук не може да се влиза!
И захапа го… Подсвирна и крачета Ачо вирна. Пусна го след туй шарана. Ачо пак човече стана и усмихнат му шепти:
- Аз човече съм от гума и съм купено от ЦУМ-а! Ех, че прост шаран си ти!
И надолу пак заплува.
А шаранът се шегува:
- Плувай, плувай, но след малко ще загинеш. Много жалко! Ще те глътне страшна хала – електрическа централа.
Ачо весел се обърна.
- Тъй ли! Тъй ли! – той отвърна, - Сбогом, аз ще се отбия по страничния канал, че защо от теб да крия, много ще ми бъде жал, ако с моята гърбина счупя някоя машина. И ако в нощ дълбока спре, угасне в село тока… Сбогом! Чака ме Румяна… Повече не ще остана.
Плува Ачо по водата, дето слиза към полята. В зеленчукови градини вижда чушки, вижда дини… Ненадейно се заплете в дълга жилава тръстика.
- Помогнете! Помогнете!
Щърк се спусна:
- Кой ме вика? Ей, че смешна пъстра жаба! Чакай с човка да я сграбя!...
Взе го щъркът дългокрак и политна в свода пак. В човката му, що да стори, Ачо свири и говори. За Румяна му разказва. И внезапно забелязва, че летят покрай морето. Тъжно сви му се сърцето. В миг измисли хитрина.
- Щърко, сигур ни една жаба днес не си изял.
- Не, изял съм точно пе-е-ет! – викна самохвално щърка, клюн отворил, както хвърка.
Ачо скочи с вик напред:
- Пет ли? Четири са! Сбърка! Аз съм петият жабок, но направих вече скок. Четири са те без мен… Петият е днес спасен. Спущам се без парашут, че съм фокусник прочут. Целият съм аз от гума, купили са ме от ЦУМ-а!
Беше зноен летен ден. Чичо Владо бе на плажа; до жена си уморен, приближава да й каже, че Румяна този път край морето не лудува. Другите деца крещят, тя тъгува ли, тъгува… Уж се къпе във водата, уж на пясъка играе, а стои сама горката. Много тъжна, тъжна тя е…
А Румяна все така, с две-три мидички в ръка гледа, гледа към безкрая:
- Ачо, где си ти, не зная…
Трепна изведнъж горката и нагази във водата, че пред нея ненадейно, сред пенливата вълна блесна кукличка една. Туй човече си е нейно! Ей вълната се протяга и на пясъка го слага…
И Румяна с две ръце пак притиска до сърце своя тъй любим другар – Ачо, фокусника стар.
- Казах ли ти! – мама рече. – Ачо бил е на разходка. Както се не губи котка, тъй и той се върна вече.
И Румяна се засмя, вече тя не е сама, радостно минават дните… Хвъркат чайки над вълните… Ачо, весел и надут, шепне в топлия й скут как се спуснал от балкона, как надвил дори и слона…
Лъчезар Станчев
Петгодишната Румяна бързо от леглото стана. Колко дрехи в двете стаи трупат майка й, баща й! Стягат куфари за път – надалече ще вървят. На Румяна й се плаче:
- Ачо, гумено човече, мое мъничко паляче, на море ще ходим вече… Искам да отидем двама. Но какво ще каже мама! Много, Ачо си надут, място в куфарите няма…
Ачо – фокусник прочут – каза с хитрина голяма:
- Майка ти обувки слага, я ме скрий в една веднага!
И нали си е добра, тя в обувка го прибра… Таен пътник в куфар стар, на Румяна пръв другар, Ачо – гумено човече – ще пътува надалече! Никой го не забеляза.
Но бащата, чичо Влади, от обувки се отказа… Майката ги вън извади… А Румяна туй не знае, весела е и нехае. Ачо, свит в обувка дреме и за път очаква време…
Скоро влязоха в трамвая. Радваха се, а Румяна бе от всички най-засмяна.
- В куфара си, Ачо, зная!
Щом дойдоха на морето, куфарите тя отвори, в мъка сви й се сърцето и през сълзи заговори:
- Паднал е по пътя, Ачо!... Ах, какво ли с него става?
Мама я успокоява:
- Стига! За едно палячо! Както се не губи котка, тъй и Ачо ще се върне…
Ах, кога ще го прегърне!...
Тръгнаха с голяма лодка. От веслата излетели, златни капчици блестят… Както облачета бели чайките над тях летят… “Где си гумено човече!” – пак Румяна тъжно рече.
Спи си Ачо непробудно, с него става нещо чудно… Ей Румянината баба се разшета както трябва… “Я обувки свити тука. Прашни са!” – И с две ръце от балкона ги изтупа и засмя се от сърце. Що изхвръкна – не усети.
- Помощ! – викна Ачо клети. – Помощ! Падам! Помогнете! Ще си счупя коленете.
Никой, никой го не чува, че минава цирк оттам, с мечка и със слон голям. И маймунка си лудува – по хоботчето на слона се премята и катери… Ачо тупна в камиона. Тя засмяна го намери:
- Как попадна тук, човече?
- Отвисоко… Отдалече…
- Чукна ли се по главата?
- Не, маймунке опашата, аз съм Ачо цял от гума и донесен съм от ЦУМ-а! Моя дружка е Румяна, но моряче днеска стана… Затова ще дойда с вас и ще я намеря аз! Не познаваш ли я ти? Със сандалки ма краката, с пеперудка във косата…
Камионът си лети. Ачо – гумено човече – има си другарче вече.
С камиони – дълъг ред – циркът бърза все напред. Стигнаха една река. Спряха. С тежките крака слонът тръгна към водата, важно стъпва по тревата.
- Варда! – викна крокодилът. – Слонът има страшна сила.
Всеки настрана застава, чест на чичо Слон отдава. Само Ачо го не чува, той от слон не се страхува:
- Слоне, ти си много лек! Аз съм мъничък човек, но от теб не ме страх!
Слонът разядосан рече:
- Тъй ли, глупаво човече? Я стани на пух и прах.
Дигна крак, с хобот замахна и, разклатил тежко тяло, го притисна със стапало. А маймунката в уплаха писна за другаря свой:
- Ачо! Ох, загива той! Колко жален му стона!
Щом крака си вдигна слона, Ачо весел се изправи на крачетата си здрави.
- Нищо, нищичко ми няма, мойта сила е голяма! Чух, че бил си тежък слон, но за мен си лек балон.
- Тъй ли? – слонът се ядоса, вдигна си ногата боса, но не го настъпи пак, а го ритна силно с крак. Ачо цопна сред водата.
- Ей сега ще се удави!...
Ачо в миг глава извади:
- Здрасти, рибке опашата! Сбогом, животинки мои, сбогом, циркови герои! Моят път е към морето, тегли ме натам сърцето…
Златна рибка опашата го предвожда по реката. Накъде ли той върви край върби и край треви? Стигна тиха водна шир.
- Туй какво е?
- Язовир.
Но един шаран зъбат приближи се изотзад:
- Ще те глътна, че без виза тук не може да се влиза!
И захапа го… Подсвирна и крачета Ачо вирна. Пусна го след туй шарана. Ачо пак човече стана и усмихнат му шепти:
- Аз човече съм от гума и съм купено от ЦУМ-а! Ех, че прост шаран си ти!
И надолу пак заплува.
А шаранът се шегува:
- Плувай, плувай, но след малко ще загинеш. Много жалко! Ще те глътне страшна хала – електрическа централа.
Ачо весел се обърна.
- Тъй ли! Тъй ли! – той отвърна, - Сбогом, аз ще се отбия по страничния канал, че защо от теб да крия, много ще ми бъде жал, ако с моята гърбина счупя някоя машина. И ако в нощ дълбока спре, угасне в село тока… Сбогом! Чака ме Румяна… Повече не ще остана.
Плува Ачо по водата, дето слиза към полята. В зеленчукови градини вижда чушки, вижда дини… Ненадейно се заплете в дълга жилава тръстика.
- Помогнете! Помогнете!
Щърк се спусна:
- Кой ме вика? Ей, че смешна пъстра жаба! Чакай с човка да я сграбя!...
Взе го щъркът дългокрак и политна в свода пак. В човката му, що да стори, Ачо свири и говори. За Румяна му разказва. И внезапно забелязва, че летят покрай морето. Тъжно сви му се сърцето. В миг измисли хитрина.
- Щърко, сигур ни една жаба днес не си изял.
- Не, изял съм точно пе-е-ет! – викна самохвално щърка, клюн отворил, както хвърка.
Ачо скочи с вик напред:
- Пет ли? Четири са! Сбърка! Аз съм петият жабок, но направих вече скок. Четири са те без мен… Петият е днес спасен. Спущам се без парашут, че съм фокусник прочут. Целият съм аз от гума, купили са ме от ЦУМ-а!
Беше зноен летен ден. Чичо Владо бе на плажа; до жена си уморен, приближава да й каже, че Румяна този път край морето не лудува. Другите деца крещят, тя тъгува ли, тъгува… Уж се къпе във водата, уж на пясъка играе, а стои сама горката. Много тъжна, тъжна тя е…
А Румяна все така, с две-три мидички в ръка гледа, гледа към безкрая:
- Ачо, где си ти, не зная…
Трепна изведнъж горката и нагази във водата, че пред нея ненадейно, сред пенливата вълна блесна кукличка една. Туй човече си е нейно! Ей вълната се протяга и на пясъка го слага…
И Румяна с две ръце пак притиска до сърце своя тъй любим другар – Ачо, фокусника стар.
- Казах ли ти! – мама рече. – Ачо бил е на разходка. Както се не губи котка, тъй и той се върна вече.
И Румяна се засмя, вече тя не е сама, радостно минават дните… Хвъркат чайки над вълните… Ачо, весел и надут, шепне в топлия й скут как се спуснал от балкона, как надвил дори и слона…
Лъчезар Станчев
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. My second place - thegreatcollection
2. SPAROTOK - ЧЕТЕТЕ ВНИМАТЕЛНО!
3. Един млад и талантлив автор. Подкрепете го!
4. По-добрият кандидат за кмет на София.
5. Ние го подкрепяме...
6. грешен репорт, който те кара да мислиш
7. На ianchefff блога
8. Турбо, но не Боби Турбото, а наистина Турбо!
9. Е това е валсодар!
10. Чаровната дама със сапунените мехурчета
11. Войната на таралежите-sowhat
12. Соцпропаганда #1
13. Соцпропаганда #2
14. На Дани моторите
15. RADIOHEAD
16. U2
17. DEPECHE MODE
18. MASSIVE ATTACK
19. FAITH NO MORE
20. QUEENS OF THE STONE AGE
21. PLACEBO
22. RED HOT CHILI PEPPERS
23. KORN
24. THE WHITE STRIPES
25. BLUR
26. ROBBIE WILLIAMS
27. DREAM THEATER
28. SYSTEM OF A DOWN
29. PEARL JAM
30. Тук са всички останали любимци поради липса на място в блогрола
2. SPAROTOK - ЧЕТЕТЕ ВНИМАТЕЛНО!
3. Един млад и талантлив автор. Подкрепете го!
4. По-добрият кандидат за кмет на София.
5. Ние го подкрепяме...
6. грешен репорт, който те кара да мислиш
7. На ianchefff блога
8. Турбо, но не Боби Турбото, а наистина Турбо!
9. Е това е валсодар!
10. Чаровната дама със сапунените мехурчета
11. Войната на таралежите-sowhat
12. Соцпропаганда #1
13. Соцпропаганда #2
14. На Дани моторите
15. RADIOHEAD
16. U2
17. DEPECHE MODE
18. MASSIVE ATTACK
19. FAITH NO MORE
20. QUEENS OF THE STONE AGE
21. PLACEBO
22. RED HOT CHILI PEPPERS
23. KORN
24. THE WHITE STRIPES
25. BLUR
26. ROBBIE WILLIAMS
27. DREAM THEATER
28. SYSTEM OF A DOWN
29. PEARL JAM
30. Тук са всички останали любимци поради липса на място в блогрола
