СИНЕ,
не кашляй, моля те, не кашляй.
Виновна съм, за всичко съм виновна.
Признавам си - за гладни и бездомни.
Виновна съм за лъгани и бити
по всички континенти. За очите
на майките - прегърбени и жалки.
Виновна съм пред тебе, малък, малък.

Но ти не кашляй, моля те, не кашляй.

Утре ще имаш много неща:
колело, самолетче и даже - баща.
Сладко от миди, сок от спанак.
Всичко ще имаш. Отново. И пак.

Само не кашляй, моля те, не кашляй.

На леля доктор ще кажем довиждане.
И никакво обиждане,
и никакво свиждане с нея.
Ти ще си здравичък.
Аз - ще живея.

Но сега не кашляй, моля те, не кашляй.

Утре - на две.
После - на пет.
И няма, и няма
да ставаш поет.

И няма да кашляш, моля те, няма.
Синчо-синчец, скрит сред салкъмите,
малко дремни - миг - и ще съмне.
Нощ е и някой до вратата седи.
Тихо - нека до утре така да седи.
Нека.

Не кашляй, моля те, не кашляй.