Колко чисто е небето!
Само облаче едно -
кой знай откъде се взело,
скита тъжно, сам-само.
Най-накрая не изтрая
и разплака се дори.
Ето, по земята падат
ситни капчици-сълзи.

А пък слънцето се смее.
Погледни и виж, дете -
как по жички позлатени
слиза цялото небе.
/voda/

като лятна утрин,
като стръкче нежност
още несъбудено,
като морски повей
сгушен в облак пухкав,
като дъх на обич
в нечия целувка...
:)