A POOR YOUNG SHEPHERD - Пол Верлен

От целувка се боя,
сякаш че ще ме ужили!
Страдам цяла нощ унил и
тъй не мога да заспя.
От целувка се боя.

А така обичам Кет -
с най-красивите очи,
деликатна, с ръст напет,
с бледи, мраморни черти.
Ах, така обичам Кет!

Свети Валентине! Днес
трябва, ала аз не смея,
сън не хваща ме нощес...
Цяла сутрин плах немея,
Свети Валентин  е днес!

Тя на мен е обещана,
чист късмет, че е така,
но примирам - как да хвана
аз любимата ръка...
А на мен е обещана.

От целувка се боя,
сякаш че ще ме ужили!
Страдам цяла нощ унил и
тъй не мога да заспя.
От целувка се боя.

прев. Гергана Стойчева - Нуша



КАТЯ В ЕДНО СТИХОТВОРЕНИЕ - Станимир Костадинов - Стан

Катя е горда лъвица, обитаваща софийската бетонна пустиня.
Очите й - сиви, почти сини,
кагато наближи буря - катранени,
полата й - лека, чорапите - шарени,
усмивката й реже пъстърви по Коледа,
каквото остане живо - довършва го с погледа,
има широкоекранна осанка,
походка без сянка,
сърце от Помпей,
гребен от змей,
огледалце от Рим,
египетски грим,
чанта от някакъв таен магазин,
достъпен само за царския син
и за братовчедите му, когато са в настроение...
Катя, вземи това стихотворение
и го сложи в най-тъмното чекмедже,
където може да стигне само микроскопично джудже
и там да мълчи стихотворението, да расте -
докато се превърне в някое стихотворно  - в момче...
И изведнъж да разкове чекмеджето и да рече:
че само тебе, катя, стихотворението обича,
че ти си неговото неприкосновено момиче,
че иска да се римувате както "нощта" с "цветя",
да обменяте букви от К до Я,
да се четете от първото до последното изречение,
докато двамата се превърнете в едно стихотворение...
Тогава аз, Катя, от нищото ще изляза,
ще докосна чупливата ти фигура като ваза,
ще се повдигна на пръсти до рафта
и ще призная, че аз съм вашия влюбен автор.