Аз влязох в тоя свят като Исус,
повел дванадесет овце на паша.
Тревата имаше на утро вкус.
И цялата природа беше наша.

Денят светлееше от кукуряк.
Денят преливаше от оптимизъм.
И ние с гугли, бели като сняг,
за проповед с апостолите влизахме.

Но лятото ни би със прах и дъжд.
През зимата зад хълма виха вълци.
И забелязах изумен веднъж,
че сменяха овцете ми цвета си.

Едната посивя като вълче.
(Ах, страшно ми прилича да съм в сиво!)
И тъй поред... което ще рече,
че всичко към защитен цвят отива.

... Сега край асфалтирания път
и край масивите от тежко жито
дванадесет вълчета ме пасат.
И ми е сигурно, и ми е сито...