Ето ме и мен. . . :: Миряна Башева (1947)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

30.11.2010 06:30 - Миряна Башева (1947)

Автор: gothic Категория: Музика

Прочетен: 1359 Коментари: 0 Гласове:

ПЕТИ ЕТАЖ

Да съществуваш е не винаги уместно.
А ми се случва.
Вече всеки ден.
Да кажа на съмненията "ресто"?
Но ще им липсвам...
Пък и те - на мен.

Проклети, дълги поетични нощи,
проточени от тук,
та чак до там!
През лятото ги пускат с пълна мощност.
Над Орлов мост
ги пускат през фонтан.
И - как да се изкажа деликатно -
налага ми се,
неведнъж и дваж,
да вия мълчаливо към луната
от своя пети,
най-висок етаж.

Dобре поне, че хората са глухи
за тишина.
А впрочем,
и за вик.
Откликват няколко околни тухли
и влизат с ноктите ми
във конфликт.

В такива нощи,
рухнали над мене
със всичката си тежест на бетон,
следите на изгубеното време
откривам в някой антикварен том.
Поетът ме е търсил.
Не дочакал.
И може би така е по-добре.
Животът е съвременен спектакъл.
Кой мъртъв гений
ще ме разбере?

И все пак -
между редовете влизам
почти без болка,
като връх на нож.
И -
сто мъже от бронз присядат близо,
да съществуват с мен
поне за нощ!
Етажите се сливат в топла къща.
Под моста бликва
истинска река!
Изгубеното време ми се връща.
Почти съм сигурна,
че е така...

Отвсякъде разсъмва.
Край. Завеса.
Ще доживеем утре.
(Тоя луд живот...)
На слънчевия лъч виси обесен
един случаен нощен епизод.
И първото, най-ранобудно куче
полива ловко жълтия паваж.
Какво ли хубаво ще ми се случи
из моя път
от петия етаж?

Нагоре

Тагове: Миряна Башева,