Ето ме и мен. . .

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

23.04.2009 09:10 - All That Jazz

Автор: gothic Категория: Музика

Прочетен: 506 Коментари: 0 Гласове:

MILES DAVIS

26 май 1926 Олтън, САЩ - 28 септември 1991 Санта Моника, САЩ

Майлс Дейвис е роден в заможно семейство на афроамериканци – баща му Майлс Дюи Дейвис Втори е едър земевладелец и преуспяващ зъболекар. Детството си обаче прекарва не в родния си град, а в Ийст Сейнт Луис (част от големия Сейнт Луис) – един от центровете на афроамериканската култура, формално сочен, заедно с Ню Орлиънс, за една от „родините” на блуса и джаза, откъдето получава първите си преки „уроци” в тези музикални стилове. Свири на тромпет в училищния оркестър, оттогава това остава неговият основен инструмент, въпреки че прекрасно владее пиано, саксофон, китара и др. Запознава се с Кларк Тери, който е силно влияние за младия Майлс. Среща се и с Дизи Гилеспи и Чарли Паркър при гастрол на групата на Били Екстин в Сейнт Луис. През 1944 г. отива да учи в музикално училище в Ню Йорк, но предпочита да свири в клубовете на 52-ра улица където става близък с Чарли Паркър и участва в негови формации.
След три години под крилото на Чарли Паркър, Майлс Дейвис добива увереност и сформира свой нонет, включващ някои талантливи млади музиканти като Джил Евънс, Джери Мълиган и Лий Кониц. Формацията не се запазва за дълго, но дава началото на "cool" течението в джаза. То се характеризира с лекия, спокоен начин на свирене, като противовес на тогава популярния бибоп. Следват един "празен" период в неговата кариера (1950-1954), когато се бори със зависимостта си от хероина.
Първият голям квинтет Майлс Дейвис сформира през периода 1955-1956. В него участват Джон Колтрейн (тенор саксофон), Ред Гарлънд (пиано), Пол Чембърс (бас) и Фили Джо Джоунс (ударни). Албумът му "Kind Of Blue" от 1959 г. е един от най-влиятелните и всепризнати албуми в цялата история на джаз музиката. Композициите "So What" и "All Blues" са се превърнали в джаз стандарти. Този албум дава началото на модалния джаз. В него съществена роля играе Джон Колтрейн, който през шейсетте доразвива идеите заченати с този албум.
През 1963 г. Дейвис създава квинтет с участието на саксофониста Уейн Шортър, пианиста Хърби Хенкок, басиста Рон Картър и барабаниста Тони Уилиамс. Този квинтет,известен като "The Second Great Quintet", се превръща в една от най-влиятелните групи в историята на музиката на 20ти век. Най-ярките творби на Дейвис са именно от този период и именно с този музикален формат.
През този период Майлс Дейвис става особено чувствителен към правата на чернокожите и политическото и социално състояние на държавите от черна Африка. Обявява се за вудуист.
Достигнал върха на славата си в бибоп-а, Майлс Дейвис продължава и нататък. В края на 70-те години на 20 век прави първите си изцяло новаторски албуми, сочени за начало на стилове като фюжън. Тогава създава и свой собствен оркестър – компилация от акустични и електронни музикални инструменти.
Късните творби на Майлс Дейвис са еклектични. Някои от тях строго се придържат към електронния формат, наложен от фюжън-а – например „Review” (1987 г.) Музиката към филма на Гари Кюрфърст „Сиеста” (Music From Siesta, издадена като самостоятелен албум през 1987), е изпълнена със чиста лирика и подчертано отношение към латиноамериканските фолклорни мотиви. Освен програмната, Дейвис включва и смислова тематичност в албумите си „Туту” (1984) и „Амандла” (1989) – и двата посветени на знаменития борец за правата на чернокожите – пастор Дезмънд Туту.
Като музикална разработка – аранжимент, композиция и тематичност, Майлс Дейвис отправя с творчеството си послание към идните поколения. В наши дни повечето музиканти, работещи в областта на джаза, ги приемат за свой основен еталон.
В късния си период Майлс Дейвис прави и основната си изява в киното - в ролята на Шамана от британския сериал "Шака Зулу".
Седемкратен носител на наградата "Грами". Посмъртно удостоен със звезда в Алеята на славата в Холивуд.
Умира в резултат на усложнено белодробно заболяване.

Творчеството на Майлс Девис се характеризира с непрекъснат преход към разрлични стилове в джаза. Преход не внезапен, а постепенен и плавен, при това към стилове, на които самият Дейвис е основоположник или част от хората, които са дали началото. В цялото многообразие от стилове обаче неизменно остава усещането за звука на инструмента (тромпет). Както казва самият Дейвис: „Аз искам не да свиря на тромпет, а да говоря. Когато свиря на тромпет, аз всъщност говоря”.

Майлс Дейвис е един от малцината ярки музиканти, които еднакво добре се справят и като солисти, и като част от един по-голям музикален ансамбъл. Особено в бибоп-периода Дейвис работи със знаменитости като Джон Колтрейн, Дизи Гилеспи и Чарли Паркър, по-късно с Лари Янг, Чък Кърия, Бени Мопин, Джон Лий Хукър, Били Кобъм, Дейв Холанд и други. Много от по-младите го наричат свой учител.

Привърженик на идеята, че джазът не може да остане в рамките на класификацията „черна музика”, той е един от първите музиканти, привнесли в нея не само декоративно, но и по същност различни и разнообразни фолклорни мотиви, както и такива от класическата музика. Особено в най-късния си период Дейвис напълно се отдава на музикални синкретизъм, смесвайки различни стилове и жанрове.