WINTON MARSALIS

18 октомври 1961
Ню Орлиънс, САЩ

 Биография

Марсалис е роден в семейство на музиканти в люлката на джаза – Ню Орлиънс. Баща му Елис Марсалис - младши е професионален джазов пианист и учител по музика, който свири в биг-бенда на знаменития през 60-те години на 20 век тромпетист Ал Хърт. Именно Хърт подарява за на малкия Уинтън един от своите тромпети по случай шестия му рожден ден. Майлс Дейвис разказва за случая, на който е очевидец – Елис Марсалис моли Хърт да му услужи с пари, за да купи на сина си тромпет. „Не му купувайте нов инструмент, нека засега да свири на някой друг” и Хърт подарява на бъдещата знаменитост един от своите.

През 70-те на 20 век години младият Марсалис се занимава предимно с класическа музика, джаз свири в свободното си време. 14-годишен е поканен като солист на Нюорлиънския симфоничен оркестър. Три години по-късно печели стипендия и започва обучението си в знаменитата нюйоркска „Джулиард скул”.

В Ню Йорк Марсалис се запознава с джазови знаменитости като Арт Блейки и Хърби Ханкок, в чиито групи свири известно време. Кариерата му протича бурно, паралелно с изявите на класическия подиум, той активно свири и джаз и през 1982 година престижната анкета на списание „Даун бит” е определен за най-добър джазмен на годината, а албумът му „Уинтън Марсалис” – за най-добра грамофонна плоча. Същите признания Марсалис получава и в следващите две години, като междувременно Си Би Ес издава още две негови плочи – джазовата „Мисли само за едно” и класическата „Хайдн, Хумел, Л. Моцарт – концерти за тромпет”, които му носят първите от множеството последващи награди „Грами”. Започва съвместна дейност с легенди на джаза като Сара Вон, Дизи Гилеспи, Сони Ролинс, Хари Едисън, и др. В класическата музика сътрудничи с Йо Йо Ма, Катлийн Батъл, Артуро Сандовал и др. Изпълнява творби на стари и модерни автори – Моцарт, Айвз, Равел, Хиндемит, Пуленк, Стравински, Бърнстейн.

Днес освен мащабната си концертна дейност като класически и джазов музикант, Марсалис е директор на Дома на джаза към Линкълновия център в Ню Йорк. Има значителна педагогическа дейност, води майсторски класове по тромпет в редица престижни учебни заведения. Посланик на добра воля на ООН.

Джаз

В изявленията си и най-вече чрез музиката си Марсалис се обявява за възраждане на класическите джазови принципи на импровизацията. Ненавижда експериментите с електронни инструменти и синкретизма между джаза и други музикални жанрове, особено от т. нар. поп-музика. „Не казвам, че поп-музиката е лоша. Казвам само, че не е джаз. Свирил съм 4 години във фънк-група. Свирил съм тази музика. Затова и зная, че това не е джаз”. Една от най-забележителните творби на Марсалис като композитор е озаглавена именно „Смъртта на джаза”, който според Марсалис след върховите постижения на Луис Армстронг, Джон Колтрейн, Чарли Мингъс, Телониъс Монк, Майлс Дейвис и Дюк Елингтън се намира в застой и упадък. Уинтън Марсалис е и един от основните популяризатори на джазовата музика в наши дни.

http://en.wikipedia.org/wiki/Wiki