МИНИТЕ ВЪВ ФУШУН ГОРЯТ

  „Всяка година в света стават от 4 до 8 значителни минни катастрофи. Броят на жертвите варира за всяка от тях между 50 и 250. Не са редки обаче и по-тежките катастрофи с жертви над 500 души.                                                  Из „Енциклопедия на злополуките” от Р. Неш      Изглежда, че в древността и в Средновековието минните катастрофи били смятани за нещо съвсем естествено – така, както потъването на кораб при буря или наводнението от придошла река. Затова и хрониките почти не дават данни за тях. Отбелязва се, например, че по времето на Римската империя се срутили сребърните мини в Иберия или че при владичеството на Мария Тюдор „много хора намериха смъртта своя в калаените рудници”, но повече от това рядко се съобщава. Нямало и защо да се съобщава. В мините работели роби и каторжници, за чийто брой особено не се държало. Децата въобще не влизали в сметката. В малките тесни галерии, където мъжете не можели да се промъкнат, били пращани деца. Те работели по шестнадесет и повече часове до пълно изтощаване и смъртта им не била „достойна” за отбелязване.  Първите регистрирани и по-добре изучени случаи на минни катастрофи са от втората половина на XVII и началото на XVIII в. На 3 октомври 1705 г. експлозия и пожар унищожили мината Гейтсхед при Дърхъм в Англия. Загинали 28 души – число, което не събудило особени възмущения. По-важно за собствениците било, че мината била разрушена. Но Дърхъм си спечелил печална слава, защото пак там – през 1708 г. в мините Фетфийлд и през 1710 г. в мините Бенсхъм, станали експлозии, последвани от пожари.  Броят на загиналите при минните катастрофи в тези времена наистина не е голям и съвсем не може да се сравнява с броя на жертвите при природните бедствия или войните. Но след като парната машина тръгнала по света и завоювала фабриките, след като локомотивите се втурнали по железопътните линии в Европа и Америка и след като в мините на Силезия, Рур и Уелс се струпали хиляди хора, започнали тежките злополуки.  12 декември 1866 г. В Бърнсли, Англия, в мините Хойл Мил при експлозия и пожар загинали 361 миньори.  11 септември 1878 г. В ейб Вол, Англия, станала експлозия във въглищна мина.268 души били убити.  24 юни 1894 г. В Килфинид, Южен Уелс, избухнал пожар в мината Албион, намираща се на три мили от града. Дадени били 290 жертви.  10 юни 1895 г. Рудниците „Св. Антоний” в Горна Силезия били обзети от пожар. 550 души изгорели или били задушени.  10 март 1906 г. Експлодирал рудник в Курир близо до Ленс във Франция. Най-тежката катоастрофа в историята на френските мини. Загинали 1060 души.  14 октомври 1913 г. Каменовъглените мини Универсал в Англия били обхванати от пожар. Жертвите били 439 души.  1 декември 1914 г. На остров Хокайдо в Япония избухнал пожар в мините Обари. Имало 437 убити.  И така постепенно се стига до катастрофата във Фушунските мини в Китай на 12 февруари 1931 г. – безспорно най-голямата минна катастрофа на нашия век.  Къде се намира Фушун? – В Североизточен Китай, в провинция Ляонин, която се простира между Монголската народна република и Корейската народнодемократична република. В миналото тя влизала в състава на Манджурия. Център на провинцията е град Шенян (Мукден). Фушун е на около 40 км североизточно от Шенян. Целият район – на Шенян и Фушун е богат със залежи на желязна руда и каменни въглища. Разработването им, както и строежът на металургични предприятия започнали още през XIX в. от различни смесени компании: англо-кинайски, американо-китайски, а в началото на XX в. – и японски.   Към началото на 1931 г. Фушун броял около 600 000 жители – сравнително голям град – и каменовъглените мини били разположени в околностите му.                                                                                                   (следва продължение)