Ето ме и мен. . . :: БЪЛГАРСКА СЛАВА 21

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

04.04.2009 02:01 - БЪЛГАРСКА СЛАВА 21

Автор: gothic Категория: Музика

Прочетен: 2503881 Коментари: 508 Гласове:

Последна промяна: 04.04.2009 02:09

БИТКАТА ПРИ КЛОКОТНИЦА - 9 МАРТ 1230

„...аз, Иван Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен... в дванадесетата година от моето царуване... излязох на бран в Романия, разбих гръцката войска и плених самия цар кир Тодора Комнина с всичките му боляри, а цялата му земя от Одрин до Драч завладях – гръцка, още и арбанашка (албанска) и сръбска...”

Част от надписа на колоната на Иван Асен II в църквата „Св. 40 мъченици”

1217 г. Узорпаторът царБорил е успял да загуби голяма част от завоеванията на Асеневци и да доведе България до ръба на пропастта. Верските и политическите му противници са преследвани безмилостно. В това време Цариград е в ръцете на кръстоносците, а образувалите се върху развалините на Византия Никейска и Трапезундска империи, и Епирското деспотство си съперничат – коя от тях да освободи Цариград от латинците.

ВЕЛИКИЯТ ЦАР

В този критичен да България момент на сцената излиза Иван Асен II (1218-1241). Син на стария цар Асен, към 1207 той е отведен първо при куманите, а после бяга в земите на русите, където достига пълнолетие. През 1217, заедно с брат си Александър, начело на дружина от руси се връща, за да си възвърне „бащиното наследие”. Узорпаторът Борил се скрива в Търновград, но след седеммесечна обсада, през 1218 г. Асеневите синове влизат в столицата. Борил е ослепен, а Иван Асен е коронясан за цар. Нему историята отсъжда да бъде не само изключителен дипломат и държавник, но и да спечели една от най-бляскавите победи на българското оръжие, а под скиптъра му България да достигне могъществото на Симеоновото царство.

ДИПЛОМАТИЧЕСКИТЕ ХОДОВЕ

През 1221 г. Иван Асен II прави блестящ дипломатически ход – оженва се за дъщерята на унгарския крал Андрей II и така възвръща загубените при Борил Белградска и Браничевска области. Чрез този брак той се сродява не само с маджарския двор, но също и с латинските императори, и с никейските владетели, които са роднини на Андрей II, и така обезпечава приятелските отношения с тях. По това време епирският деспот Теодор Комнин бързо разширява владенията си. През 1222 г. той завладява Солунското латинско кралство и се провъзгласява за император. Превзема много градове в Беломорска Тракия и прогонва никейците от Одрин. За да съхрани българските владения, Иван Асен II сключва договор с него и жени дъщеря си за брат му Мануил. Но завоеванията на Епир застрашават България и Иван Асен II трябва да им се противопостави. Ловък дипломат, той се възползва от размириците и упадъка, в който изпада Латинската империя, чиито престол е зает от малолетния Балдуин II. Цариградските барони търсят подкрепата му и го избират за настойник на императора. Иван Асен II сключва мир с тях, сгодява дъщеря си Елена за Балдуин и се задължава да отвоюва завзетите от Теодор Комнин земи.

ВЕРОЛОМНОТО НАПАДЕНИЕ

Този съюзосуетява надеждите на епирския деспот да стане император на възстановена Византия и да възвърне Цариград на ромеите. Той започва приготовления за война и търси съюзник в лицето на върлия противник на папата – германския император и крал на Сицилия Фридрих II Хохенщауфен. Събира голяма войска, в която влизат и отреди от рицари-наемници, и настъпва откъм Одрин по течението на р. Марица, нарушавайки без повод сключения с Иван Асен II договор. Теодор Комнин вярва, че българитеще се уплашат и ще ги срази още при първото нападение. дотолкова е уверен в успеха си, след който смята да започне война и срещу латинската империя, че взима със себе си своето семейство и придворните си.

БИТКАТА

Иван Асен II не очаква удара на солунския император и не може да му отговори с цялата си мощ. Но начело на неголяма войска, в която влизат и 1000 кумани, той смело пресреща врага при хълмистата местност Клокотница, през която протича и едноименната река (северозападно от днешния град Хасково). Теодор комнин, който разполага със значително числено превъзходство, установява армията си на лагер източно от реката, а настъпващата от север българска войска, начело с Иван Асен II, заема околните възвишения. За да повдигне духа на войните, той заповядва да се набучи на знаме нарушения договор. Съдбоносната битка става в деня на Светите 40 мъченици – 9 март 1230 г- Хронистите са твърде пестеливи в описанието на сражението, но все пак до нас е достигнало едно предание, което историците намират за достоверно. Спаред него Иван Асен II ръководи войските си от височината Хисара, която доминира над местността. Българската конница напада първа и предизвиква врага на бой. След това ловко отстъпва и увлича част от силите му в дебрите на вековна гора, където впусналите се в преследване ромеи попадат на предварително устроени засади и са разбити. Главното сражение става на хребета, западно от река Клокотница. Българите настъпват в три колони, център и две крила срещу строилия се на него противник. В разгара на битката в тила на ромеите се появява куманската конница. Епирските войски не издържат на българския напор и се опитват да отстъпят по единствения им останал път – на юг, по течението на реката. Но отстъплението им е пресечено от отряда на болярин Радослав. Обкръжени, те претърпяват пълен разгром. Голяма част от техните конници и елитни командири намират ъсмъртта си в боя, а оцелелите са пленени. Самият Теодор Комнин, заедно със семейството и свитата си, също е пленен и отведен в Търновград.

ЗАВОЕВАНИЯТА

Цар Иван Асен II проявява рядка милост спрямо сразените войници и ги освобождава да се приберат „по селата и градовете им”. Но освен от човеколюбие и предвидливост, този му акт е продиктуван и от друго – в епирската войска редом с ромеите не може да няма и българи от завладените от Теодор Комнин земи. И когато след победата Иван Асен II предприема освободителен поход, той се превръща в триумфално шествие. Крепостите отварят без бой вратите си, Епирската империя рухва и завзетите от Теодор Комнин български земи са присъединени към българия. За кратко време българите завладяват Източна Тракия, Беломорската област, Македония без Солун, Албания, Епер и Тесалия ат планината Пинд до Шкодренското езеро. Второто българско царство достига най-голямото си могъщество и териториално разширение, опирайки се на три морета.

Нагоре

Гласувай:

Следващ постинг

Предишен постинг

Съботен детски кът

HOT. HOT! HOT? 08

Коментари

1. utopia - браво! много хубав пост!
04.04.2009 02:43

браво! много хубав пост!