НА ВАЛЕНТИНА - Виктор Трубе

Облак вятърът търкаля,
буря свири с черен рог.
Дъжд плющи, а аз се паля:
- Във вали, но ти си, Валя,
моят светъл огнен Бог!

В най-дъждовната година,
сред подгизналия ад,
няма хрема и ангина!
Двама с тебе, Валентина,
палим с обич този свят.

Даже с температура
четиридесет  и три
градуса, не давам буря
любовта ми да гаси,
а разгарям, Валя, нови
страсти. Нека с теб докрай
като влюбени огньове
да запалим ад и рай!

Из "Посвещения"

прев. Пламен Дойнов