БУЙНИЯТ ВЯТЪР

Буйният вятър над буйните ниви бушува.

Буйният, южният вятър бучи.

Тътнат дълбоки гори, небеса се издуват,

кланят се доземи буки, играят лъчи.

Буйният вятър гърми – с вечността разговаря.

Мои приятели – всички навън!

Вън, посред вятъра, там до един в надпревара,

вън посред ясния пролетен полет и звън!

Тъй го обичам, че цял от плътта му обвеян,

крача и сещам как в мене светът

вечен звучи, как не ще във света да изтлеем.

Сещам как няма, как няма за живия смърт.

Нищо, че чака и мен последния одър.

Вий не скърбете, а пейте тогаз!

Пейте, че живият, чул песента на живота,

все ще копнее по нея и жив ще съм аз!

И въплътил се в живеца на живата песен,

буден ще слушам, в звънтящия миг,

Черното родно море, върхове, ширинета,

буйния вятър, на урвите дръзкия вик.

Буден ще слушам как нейде в далечни простори

пеят моми и реки ромолят.

Там, зад поля, зад поля над планински раздоли

в чистата вис как тръби пионерски тръбят.

В паметна вис как сребро-самолети се реят.

Как пърполят възродени листа.

Как просветлени от слънцето облаци греят

и черногриви коне прокопитват пръстта.

Буйният вятър пламтящото слънце раздухва.

Гъст аромат над земята ручи.

В погледа все красота, а очите жадуват.

Мои очи, ненаситни на хубост очи!

Зная, след време, сърцето ще спре да работи.

Вий не скърбете, а пейте тогаз!

Пейте, че живият, пил хубостта на живота,

жаден жадува по нея и жив ще съм аз!

Ний денонощно горим от искряща тревога,

хубост да има, хубост и смях.

Ний ненаситни горим... Изгорете ме в огън!

В блясъци страшни да светя, да стана на прах!

После праха съберете в горящата буря,

както е още до жар нажежен!

Даже прашинка не слагайте в мъничка урна!

Тясно е, душно е в нея, както във плен!

О, срещу Буйния вятър хвърлете праха ми!

Той да го носи нашир по света!

Дето съм бил под небето, навеки да бъда,

дето не съм - да отида, да бъда и там!

Има навред по света красота невидяна - 

песни нечути, безценни сърца.

Има дълбоки очи, планини, океани,

пътища бели, безстрашни човешки лица.

Всичко е наше, от нашата обич огряно.

Всякъде нашият ум е творил.

Всяка прашинка-искра в красотата ще пламне.

Всяка прашинка-звезда сред звезди ще гори.

Мои приятели, с мен! Вън земята ликува.

Там, сред пространства на гръм и лъчи,

буйният вятър над буйните ниви бушува,

буйният, южният вятър бучи!