"Каквато искаш ти бъди,
но само да си жива."

Да, Тинче! И аз мисля, че точно това е любовта....

Винаги съм знаела, че който не си е научил нещо, когато му е било времето - винаги има и втори шанс...
И понеже навремето излъгах, че съм чела, та чак изчела Геров - сега.... абе сега запълвам и допълвам празнините:)))
Това не го бях чела, по са ми познати 'мрачните' стихове...

martito, виж и предния вторник има едно от него. Пак не е "мрачно"....

Може да го напише
само истински влюбен човек!
Това е любов!
Без ревност и заблуда,
без егоизъм и условности,
без натрапчиво притижание...
Просто, само любов...
Поздрав!

Истинска мъжка любов...разбират я само Истински Жени. Като теб, Албена....

О, блогодаря :))
Може би, защото съм я усетила
та за това...Знам ли ?

Ситуацията е двупосочна, Албена...любовта е между двама :)

Видяла съм го :)))
И не само него де:)))
И за други неща се разрових и намерих даже и патиланци:)))

Ще ги има целите патиланци нататък....

И в отговор на Геров - стихотворение на Александър /пак/ Вутимски, творил в същия период:)

Отиват си годините безследно...

Отиват си годините безследно
и тебе все те няма, все не идваш.
Умират хора, други пък се раждат,
и слънцето изгрява и залязва.

И ти ми липсваш, няма те във дните ми.
Къде ли са очите ти, усмивката.
Когато ти се смееше - бях радостен,
когато ти тъгуваше - аз страдах.

Когато бях до тебе, аз живеех,
обичах хората, животните, света.
Днес ти ми липсваш, радостта ми няма я,
за тебе като мисля, ми се плаче.

Аз бих те дишал като въздух сигурно,
разбирам колко много си за мене
и ако ти не дойдеш вече никога,
животът ми ще бъде изпитание.

А иначе за патиланци - ще съм повече от нетърпелива - те са моята първа голяма любов:))))
Вторта - също толкова силна и неугаснала - "Ние врабчетата" :)))
И ще си ги чакам патиланците, и ще те врънкам за тях, докато не ти писне ;)))))

ще ги пусна, когато им дойде реда....

ех,ако беше пуснал и песента!:)))))))
а думите...те са безценни!:)))))както и хората способни да носят в себе си такава душа:)))))