"Клоунът" - Васил Найденов

Превива цирка кръглият си гръб
щом клоунът танцува неуморно
но външноста излята във калъп
разпада се в тясната гримиорна

На масата е другото лице
разтегнато от смях, наивно бяло,
а истинското в двете му ръце
пред матовото тройно огледало,
а истинското в двете му ръце
пред матовото тройно огледало

Рефрен:
Клоунът след часа чай
си тръгва, тръгва уморен
изгубва се в прегръдката на мрака
Клоунът сега е пак
съвсем, съвсем обикновен
До утре, до утре, до утре,
до утре вечер в другия спектакъл
До утре, до утре, до утре,
до утре вечер в другия спектакъл
Ла ла лей ла ла ла лей ла ла лей ла...

Той пак е сам говори без слова
с предметите от своята окъжност
бе писал някой нещо за това,
че клоунът винаги е тъжен

Макар че не на всеки този свят
безценното предимство е донесъл
изкуството да бъде вечно млад
и през сълзи дори да бъде весел,
изкуството да бъде вечно млад
и през сълзи дори да бъде весел

Рефрен:...

Не знам точно защо, но тази песен много ми харесва...

Не се ли чувстваш понякога като героя? Защото аз да...

Да определено и аз ....