Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.10.2008 10:54 - Стефан Цанев (1936)
Автор: gothic Категория: Музика   
Прочетен: 6611 Коментари: 2 Гласове:
0



ЯНИНА ПЕСЕН ЗА ТАТКО

От памтивека
вред по земята
песни за мама
пеят децата.

Всичките песни
все са за мама,
а пък за татко
песничка няма.

А пък за мене
разлика няма -
татко обичам
колкото мама.

Значи ний правим
грешка голяма:
как тъй за татко
песничка няма?

Казано ясно,
казано кратко:
искам да има
песни за татко!



ПРИКАЗКА ЗА ТРИТЕ ПАТЕТА

В най-шумния момент

на най-шумния ден

по най-шумния площад

на най-шумния град

вървяхме ние двамата:

аз – малкия

тя – голямата,

и изведнъж чуваме...

(Момент да нарисуваме

площада:

сграда до сграда –

както знаете,

трамваите,

врабчетата

по дърветата,

вестникарите

по тротоарите,

търбусите

на автобусите,

паве до паве

и на всяко паве:

човек!)

И така вървяхме ние двамата:

аз – малкия

тя – голямата,

и изведнъж – невероятна гледка:

три патета на моторетка!

първото беше със жилетка,

второто с пуловер сложна плетка

(едно на лице, две на опаки),

третото – със гарсонетка.

Вървяха, ревейки,

на площад „Славейков”...

Спряха

И закрещяха:

 

- Път! Път! Път!

Всички да спрат!

Всички да спрат!

Ний сме страшни патета,

ний сме страшни патета

и ще си изпатите,

как ще си изпатите

 

Първото беше напално.

Второто беше печално.

Третото беше нормално.

Милиционера

се разтрепера.

Трамвая

се смая.

Хората се заковаха

кой на перваз,

кой – на стряха...

Само светофара

по старому я кара –

мига ли мига:

червено-зелено,

червено зелено...

Първото пате извика:

- Я стига

мига,

бе разногледо

говедо!

Светофара от страх си глътна

червеното

и заленото

и замига само на жълто,

което значи:

да спрат

коли и минувачи,

път –

само за който е жълт!

И трите жълти патета

важно се заклатиха.

Изведнъж насреща

нещо

зловещо

връхлита!

Първото пате пита:

- Накъде?

Не виждаш ли светофара?

Колата не отговаря

обаче на въпроса.

Патето се ядоса:

- Сега ще ти клъвна окото! –

И клъвна на фара стъклото.

Но колата се оказа жълта

и го нагълта.

Леле как си изпати

първото пате!

Второто пате обаче

не спря –

нататък, нататък закрачи.

Отпред минувачи,

отзад минувачи

и всеки нещо неразбрано грачи.

- Какви неграмотни

животни! –

каза патето:

- Не знаят патешки!

Някакъв чичко

с торбичка

и ваза

се наведе – не му се скара,

а каза:

- Патенце, качи се на тротоара.

Патето раззина човка

и клъвна човека.

Той изохка:

- Недей! – извика.

Патето го предизвика.

И накратко – зле свърши борбата:

оня пъхна го в торбата.

Леле, как си изпати

второто пате!

Третото пате обаче

не спря –

нататък, нататък закрачи.

Дръжте го! – някой изкрещя.

Патето не побегна,

а полетя

и влезе в Софийската филхармония,

която свиреше – какво?

Разбира се, че симфония.

Който знае – нека мълчи.

Патето гледа с патешки очи:

Отпред мравки огромни

режат круши с триони.

Пред тях важна буболечка

размахва клечка.

Встрани

от крив покрив

- дъжд ли е, душ ли е? – вали,

а не мокри.

Бяла пеперуда

с дълга гуша

пърпели

като луда

около душа.

На патето му се допи, та

без никого да попита

отиде, дръпна на дамата шарфа

и започна да свири...

на арфа.

Дърпа с клюна

ту тази, ту онази струна:

до, си, ла...

Тра-ла-ла!

Ре, си, ми...

Патето се развесели.

Терца, кварта, октава –

дърпай,

всичко на музика става!

И то не каква да е –

ехе-е-е-е!...

Залата става,

не става, а скача

и грачи

с грак неистов:

- Браво!

Браво на арфиста!

Диригента

му окачи лента.

Барабаниста

му даде мъниста.

Казват, че му дали

даже медали!

Накратко: публиката изпрати

с овации

третото пате.

А то, горкото,

бяга

веднага,

защото

отвсякъде се трупат.

Перата му скубят,

клюна му чупят

и викат като звяр стоглав:

- Искаме автограф!

- Искаме автограф!

На патето му стана ясно,

че славата е опасна...

Настигна онзи с торбата,

намери после колата,

освободи и двата

си брата,

те след него крачеха,

не грачеха,

ами плачеха

и викаха на най-малкото пате:

- Благодарим ти, бате!

- Благодарим ти, бате!...

Така приключва

историята с трите патета.

В живота всичко се случва,

затова –

батенца, татенца,

(отнася се и за майките) –

слушайте малките!

 

 

 

 

 

 

 

 

 



Тагове:   Цанев,


Гласувай:
0



1. allbi - за
04.10.2008 11:05
какво е мама
днес без татко
дали е кофитюр
без захар или
от сол е сладко ?
без татко мама
няма да е най-красива
без татко мама
ще е най-горчива...:(
А ето как е грейнала
щастлива,
защото татко си я
прави мама, жива...:)



цитирай
2. gothic - :)))))))
04.10.2008 12:32
:)))))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gothic
Категория: Музика
Прочетен: 14152304
Постинги: 12171
Коментари: 12482
Гласове: 42792
Календар
«  Юни, 2022  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930