Фоторазказ за една разходка в Западния парк, без коментари.....

Ужасно!Ужасно красиво-:)))Благодаря ти!Малко красота сега е точно това, от което се нуждая-:))
Желая ти още много такава красота!

Благодаря ти! Всеки има нужда от нея, пожелавам ти я и на теб в голееееееми количества!!! :)

страхотно семейство!! :))))

Така е, zulu :)))))

Прекрасна картина :)))

Есенно, красиво, живо
щастие във златни листи...
Светят и са тъй игриви
детските очички...

Поздрав за цялото семейство :)))

Благодаря ти, Албена за прекрасното стихче. Наистина, малкия палавник е този, който ме кара да се чувствам жив и истински щастлив.
Поздрави от нас за теб и твоето семейство :)))))

Много се радвам, че природата е красива както едно време!
Гледах как копаят и разорават за метрото, после за какво ли не.., но ти си уловил прекрасната есен на това "диво" местенце!
Благодаря за снимките - страхотно семейство сте:)))

Тинче, горещо благодаря за коментара. Но парка не е като от нашето време, макар че аз не съм израсъл в него, но го помня. Сега просто е занемарен доста. Единственото свежо нещо (освен природата) са новите пейки на места, на каквато е седнала жена ми на снимката. Дано да не си остане само с тях!

Забелязах пейките, даже се изненадах, че са нови!

Имаше толкова деца и хора на времето, продаваха захарен памук, качвахме на Виенското колело и... ритах футбол с момчетата.
Сега си спомних за залата с "кривите огледала" - тогава не знаехме, че ще се наложи да гледаме действителността такава...

Една от снимките с детенцето много ме изкефи, понеже не разбрах имитирате ли се, позирате ли - ама сте много забавни! Жена ти има едно спокойно и мило излъчване - снимай я по - често! Красива е - нали знаеш - пусто женско любопитство :)))
Абе, много ме зарадва с този пост!!!