Ето ме и мен. . . :: Ран Босилек - Из "Патиланско царство"

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

11.05.2008 14:06 - Ран Босилек - Из "Патиланско царство"

Прочетен: 3028 Коментари: 4 Гласове:

Неделното детско разказче....

ОХЛЮВИ

Драги ми Смехурко,

Баба Цоцолана охлюви донесе и викна от прага:
- Патилане, де си! Тенджера дай скоро! Ама по-дълбока! Да захлупим в нея тая жива стока! Утре ще ги сготвя. С охлюви и винце първи май се среща, за сила и здраве. За неща такива баба ти се сеща. Знае що да прави!
Тенджера донесох и на баба рекох:
- Ето и захлупка. Но щом ги захлупиш, остави им барем една малка дупка. Светлинка да влиза. Че нали и те са животинки божи!
- Ти не знайш! Не може! Дяволи рогати са тез животини. Тъй да ги оставиш, час няма да мине, ще плъзнат из къщи - три дни ще ги сбираш! Ти навред се месиш, но малко разбираш!
В туй време дойдоха мойте патиланци. Лудо закрещяха:
- Я! Охлюви! Аха-а!
- Бабо, да си жива!
- Де ги взе такива?
- Колко са големи!
- Дай да ги пасеме! Пак ще ти ги върнем живи-здрави вкъщи.
Баба се намръщи:
- Я си поснишете малко гласовете! Я си приберете до един ръцете! Нали знаете, че врява никак не понасям. Бой не си просете! Охлювите вътре ще стоят при мене. Аз ще дремна малко. Вие вън играйте, ала не крещете!
Както баба рече, така и направи. Охлювите вътре с тенджерата внесе. Добре ги захлупи. Досами леглото долу ги постави. Нещо поизмърка. Прозина се, легна и силно захърка.
Вън се заиграха мойте патиланци. Аз на пръсти влязох в бабината стая. Как така ще трая! Тя си хърка сладко, а тез животинки натикала в мрака! И аз поотместих мъничко капака. Па тихо на пръсти излюзох на двора и там се олисах с мойте славни хора.
Колко сме играли, не мога ти каза. Но по едно време вик страшен нададе баба Цоцолана: "Олеле, умирам! Тичай, Патилане! Тичай, че душичка в мене не остана!"
Аз се втурнах вътре да видя що стана. Баба Цоцолана с охлюви покрита! И ръце размахва, и вика, и рита: "Помощ, Патилане! Помощ, бабин сине! Много се уплаших. Няма да ми мине! Изхвърли навънка тез страшни гадини!"
- Успокой се, бабо! Елате, момчета!
Мойте патиланци тозчас дотърчаха. Охлювите сбраха, цял ден с тях играха и много се смяха.
Скоро се привдигна баба Цоцолана, ала оттогава охлюв не похвана.
Нека се запомни, драги ми Смехурко, че по тоя случай твоят Патиланчо нетупан остана.
Поздрав най-сърдечен!

Твой приятел вечен:
Весел Патиланчо