Голям Сечко, Малък Сечко и Баба Марта

  Голям Сечко, Малък Сечко и Баба Марта - двама братя и една сестра- имали общо лозе. От него те изкарвали три бъчви вино - на всекиго по една.
  Голям Сечко цял ден ходи, скита по калове, по студове, сняг го вали, вятър го духа и вечер се върне капнал от умора. Седне да почене, хапне си, пийне си, както му е редът, че чашка, че двенки, че килце, че две - изпил си бъчвата с виното.
  Малък Сечко - и той като брата си. По реките ходи, леда чупи, снега топи, порои отправя, горите чисти, гнезда за скорците готви, цял ден ходи нагоре-надоле, умори се, върне се вечер, хапне си, пийне си. Ха чашка, ха още една, че килце, че две - и той си изпил виното.
  Тръгнат двамата братя на сватба, на кръщавка или някъде на гости и умират от срам, че нямат вино.
  А пък бъчвата на Баба Марта си стои в зимника непобутната - пълна-пълненичка.
  Няма какво! Двамата братя решили да изпият виното на сестра си. Решили и го сторили. Днес тоя точне, утре оня точне - и виното се свършило.
  Дошла Баба Марта, запретнала ръкави, разшетала се да среща пролетта, както е прилично. Шетала, шетала, уморила се, седнала да си почине. Рекла да похапне, сетила се за винцето и рекла да си пийне.
  Като отишла при бъчвата - що да види. В нея не останало ни капка. Дъгите и се разсъхнали, обръчите и се разслабили.
  Разбрала Баба Марта, че е ограбена от братята си, разсърдила се, разфучала се, леле-мале - насреща и се не излиза! Фучала, бесняла, клела, викала, па седнала, та заплакала. Сълзи реки потекли от очите и.
  Плакала, плакала, най-после се утешила.
  - Ех, ако са го изпили, моите братя са го изпили, не са чужди хора, я - казала тя и се засмяла .
  Утешила се, но все пак и било мъчно и обидно, останала без винце и че братята я излъгали.
  И всеки път, кога си спомни за това, тя се сърди и плаче, но ядът бързо и минава и тя пак се усмихва.