Среща в гората

През горичка, по пътечка
Катето върви сама и си мисли:
- Кумчо Вълчо дали си е у дома?
Уж гората му е къща,
ала той е все на път,
може все пак да го срещна
някъде на кръстопът.
Срещна ли го, ще му кажа
смело и със страшен глас:
“Бягай, бягай, Кумчо Вълчо!
Бягай бързо ти от нас!”
А не слуша ли, тогава
ще му кажа смело пак:
“Татко има дълга пушка,
дълга до небето чак.
Като гръмне татко с нея,
цялата гора ехти,
хич не идвай, Кумчо Вълчо,
до селото близо ти!”

А отсреща, от гората,
Вълчо с поглед я следи:
- Тъй ли? Тъй ли, мило Кате?
Пушка, казваш… Гледай ти!
До селото да не идвам?
Е, тогава ти при мен
идвай ми на гости тука –
във гората всеки ден.
И зъбите Вълчо точи,
а очите му горят:
- Сбогом, сбогом, мило Кате,
ще се видим други път!

                    Дора Габе

На подиума моден ще сполуча,
че от добра учителка се уча.

По начини различни и незнайни
пред мене тя разкрива свойте тайни.

В студена зимна утрин, цяла в бяло,
подсказва как се прави наметало.

От морските вълни ушива дрешки -
да пазят хладина през дните жежки.

За празниците също тя ме учи,
та рокля най-добра да се получи.

Показва ми как в пролетни градини
лалетата издуват кринолини.

Зюмбюлът нежен крехко тяло свежда
под свойта тежка царствена одежда.

А по-нататък - рози разцъфтели -
поли разкошни с розови дантели...

Навярно всеки вече се досеща
коя е таз учителка тъй веща:

Най-вещият дизайнер е ПРИРОДАТА!
От памтивека ТЯ диктува модата!

Добро утро!
И нека е добър денят!

Без твоите допълнения, тази поредица е непълноценна. Благодаря!!!