РЕФРЕН - Борислав Геронтиев

Никакво време, Дафино, - невярно, върло:
нощ притаена, Дафино, в петляно гърло.

А аз пък - в нея, Дафино, в червото нейде.
Дали ще светне, Дафино, дали ще грейне?

Уж казват, всичко, Дафино, било на място.
Уж тъй, уж инак, Дафино, духът натясно.

Дали пък всичко, Дафино, не е от мене
беда бедено, Дафино, и набедено?

Бял кахър, викаш, Дафино, грижа ненужна:
смеха попарва, Дафино, съня прокужда?

Важно е, викаш, Дафино, бял хляб да има,
на празник - китки, Дафино, за стиха - рима?

Тебе те няма, Дафино, това го зная,
но теб ще питам, Дафино, все теб - до края!