Прочетен: 954 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 26.04.2009 15:08
VII
През нощта дядо Иван сънува чудни работи. Присъни му се, че ревизорът беше се преобърнал на една ужасна ламя, тъкмо такваз, каквато е изобразена над голямата порта на Лясковския манастир: зелена, шарена, с биволски очи, из които излазяше пламък, с две крила бодлясти, едно на гърба, друго на корема, и с уста зинали и червени, като пещта на Нейка Бухала, да лапнат цял свети Георгя.
А тая ламя гълташе Дакито!
Когато се разсъмна, дядо Иван стана от леглото си, наметна се със завивката си и фана да мисли и мечтае върху значението на тоя сън. Дълго време той стоя в постелката си с ръце кръстосани и глава наведена. Триста мисли му минуваха и святкаха през ума и пак се губеха като пара. Неговият дълбок ум искаше да проникне непроницаемото, сиреч бъдащето. Пред него се мяркаше още огнената ламя и Дакито в устата й, когото гълташе със сетрето. Какво значи това? Какво казва тая ламя? А Дакито?... Жал му беше, че изгуби липованския си сънотълкувател, а то с него завчас би отгадал тоя страшен сън. Никога дядо Иван не беше падал в по-голямо мечтание. Даже когато се замисли върху политиката. Да го гледа човек тъй, обвит с тая шарена черга и с тая антична шапка на глава, би го взел за някоя библейска личност; би го взел за един от ония египетски влъхви, които тълкуваха сънищата на царя Фараона. Най-после той си дигна главата, изкълчи си ръцете и издаде един звук, едно ръмжене, което не се отбираше отгде иде: от гърлото ли, от зъбите ли, от носа ли. Но във всеки случай това глухо виене имаше голямо значение, защото очите му светнаха, брадата му затрепери изразително и лицето му стана така мило, така светло, така щастливо, щото ти се чинеше, че на миг се изгубиха грапелите на носа му, които му беше дала добродушната баба-шарка.
Сънят беше отгадан, и благополучно!
Дядо Иван повика жена си:
- Мили! Миленце!
Това беше съкращение на Джамиле. Дядо Иван, който имаше поетическо чувство, не намираше дотам изящно християнското име на жена си и винаги, в нежни минути, в радостно настроение, той я зовеше с мохамеданското й име: Мили! Миленце!...
Ах, ти, злодей Дормидолски!
Сладострастна натура!
Скоро съпругата му се яви. Аз моля читателите да ми не искат портрета й... Аз, който не по-малко от Ивана Аспазиевича Дормидолски имам слабост към очарователните прелести на златния възток, уважавам и пазя свето тайната на домашния бит и не бих се никога осмелил да изложа пред злобните погледи на публиката, и то в утринното му неглиже, предмета, който съставляваше семейното щастие на дяда Ивана.
- Мили! (Ах Боже мой! какво сладко име.) Мили, ти знаеш ли?... - каза дядо Иван и я погледна нежно.
- Викаш мене?
- Дакито го лапна ламята вече - каза дядо Иван, като направи да стане една голяма дупка на лицето му, обрасла околовръст с един непроницаем лес от черни косми. Тая дупка не беше друго, освен устата му, които зееха. Дали с това дядо Иван искаше да представи устата на ламята или то беше прозявка? Или бяха и двете!...
- Каква ламята? - попита безстрастно жена му.
- Дакито ще го изпъдят... разбираш ли? Прасето го няма вече, разбираш, и аз съм судия!
- Хъъъ! Нима тебе направили судията?
- Не са ме направили, но то се вика, че ме са направили. Проста си, не понимаваш от политиката... Донеси ми мастилиицата и една книга, там, гдето са на масата... Лапна го вече, лапна... - продължаваше дядо Иван, като си гладеше с ръката долнята брада.
Ако да беше видял Дакито какво адско радостно изражение имаше сега лицето на приятеля му, той би се разтреперал от негодуване пред неблагодарността на человечеството и тутакси би го теглил на съд за седемдесетте и два гроша, които вчера тъй великодушно му беше простил.
Жена му влезе и подаде мастилница и книга.
Дядо Иван, който вече беше се вдълбочил в напрегнато размишление, без да погледне на съпругата си, пое мастилницата и книгата, положи ги на ковчега, който беше донесъл от Бесарабия, и като се наблегна на него, фана да пише.
Цели два часа той писува.
Той не усети присъствието на жена си, която шеташе и требеше из къщи. Той не усети даже, когато тя изтегли изпод него постелката, за да я дигне.
Когато свърши писуването си, той засука самодоволно мустаките и фърли победителен поглед към съдраната чанта, що висеше на стената, донесена тоже от Бесарабия.
Той прочете пак писмото.
И пак остана доволен.
А ето какво беше написал:
"До Негово високоблагородие ревизор всеболгарский и покровител на судовете и правдолюбието от Ивана Аспазиевича Дормидолски, уроженец города X., а служил в Бесарабията и участвовал в Сърбия!
Рапорт!
Нижедолуподписавший ся покорний имам чест да ви явля нижеследующе то! Господин Митрофаний Дакич именуемий по простолюдно Прасето и мировой судия в город Б. Според и по назначения министерскаго по судебной части имам чест да ви представля нижеследующето! И тъй кой е невежествении судия и прави позор на возродителната Болгария! Защото той дето го назовават прасето имат право, понеже е человек, който в судилището като са го видели всичките сограждани да спи и не върши нищо! Както засвидетелствува образо му, който показва изображение на прасе! Извинете за мое виражение и сожаление! Перво Митрофаний Дакич, именуемий Прасето, освен гореописаните по точности собития, позволява си незаконни и неудобримочеловечески гъсковзимания като противно на конституцията и позор на возродителната Болгария! И защото той е судия, а недостоен при всичко, че носи судийско название, а има человеци, знающи судебни порядки и говорящи много язици и които са достойни в тая служба, а Дакито не! Второ Митрофаний Дакич на двадесет и втораго Априлия текущаго года, който без никакво уважение и законопочитание в судо изпсува недостопристойно Ивана Гаргата от село деревна Боряни, дошол в судо да се суди с чорбаджи Парване от градо, че му не платил за две кола тор, що му изкара на нивата Гаргата при бойкови кладенци, на когото аз бях адвокат и защитник по справедливости, който имаше право по казаний мировой судия Митрофаний Дакич по закононеправдие и противоблаговоспитания не само, че не присуди право, но още изпсува Гаргата! извинете за мое виражение и сожаление; на което може да свидетелствуе целий город, а именно Нико Петриката и Хаджи-Драгошовий син Кону, дето беше там присътствующий и сам нижепотписвашийся, който го чух с ушите си! Трето! Митрофаний Дакич, именуемий Прасето, за вреда на возродителната Болгария и за державное добростроение и благоутишение, който тайно бунтува народа против правителство според толкова человеци, които са го чули с ушите си, и той, дето се нарича либерален, не вярвайте това никак! И нижепотписавщийся часто го убеждаю и наставляю и думам му! Стани либерал, а он говори! остав! копсерваторите са честни люде, а аз говоря! мерзавци, а он говори! не! сиреч, според както самичек мога да засвидетелствувам! Заради това! което имам чест по-више да ви представля поточности и справедливости гореречений Митрофаний Дакич молим ви покорно, за да съобщите неотложимо на министерство в первопрестолний город, че он заслужава да не бъде мировой судия по никой начин! И от всичките гореизложени и гореописани молим покорно да препоручите за гореказаная служба нижепотписавшийся ваш слуга, който сам знаком със судебними порядками според достойнството ми, както ся уверихте вече!
С отличним почитанием и ревнител на возродителната Болгария и доброжелающ ваш ничтожний раб и служител:
признателний
Дормидолский."
След като прочете това с голямо услаждение трети път и произнесе с особен тон подписа: "Дормидолски!", дядо Иван сгъна рапорта и го постави на поличката, която хранеше и други важни документи и книжа.
Той стана, оми се и понеже не намираше презръчник да си отрие лицето, той се избриса с оваляната престилка на жена си, която влизаше тоя час из вратата.
- Проклето Бейка! Пак иде - каза жена му начумерено. Съпругата на дяда Ивана чувствуваше непримиримата вражда към Рача Бейката, защото си позволяваше неприличността да нарича съпруга й просто: дядо Иван.
- Защо го викаш това поразник? - казваше раздразнено почтената съпруга, като гледаше през прозореца на Бейката, който продължаваше да вика дяда Ивана, и смигаше.
- Чорт го взел... приходи за прошението си. Дай му прошението, вот там на лавицата е, гдето е подгънато на четири - каза дядо Иван, като си обуваше втория крачол на панталоните.
- Хъъ! Сега ще му стана и слугиня на твойто Бейка, бог го убил! - каза съпругата и фърли из прозореца прошението на Бейката.
Но Иваи Аспазиевич Дормидолски, който изискваше от всякиго съблюдението на правилата на вежливостта, както беше вече доказал това вчера при срещата с бакалина и ревизора и минуваше понякога за человек с твърде деликатен характер, се възмути от грубата постъпка на жена си и като я назова с християнското й име; каза й сърдито:
- Защо ти грубо го ругаеш! И той е человек честний!
- Той е человек, а ти си дядо - каза с досада госпожа Дормидолска и се изплези на мъжа си. - Поразено Бейка! Сляпо ли е, та не знай твойто име?
- Името не прави человека, а главата - каза философски дядо Иван и посочи горнята си брада. - Аз да ми викат и Имрихор паша, пак не ми е еня... Подлеци!... Но Дормидолски е един! Няма друг Дормидолски!... Човек се гледа, а не името! Ти знаеш... че във всички город един Дормидолски има!... Кой да им напише прошение? Дормидолски! Кого туря началникът начело, кога минува княза? Дормидолски! Кой е служил в Бесарабия, кой е ходил и видял, и знае? Дормидолски! А? Дтде ревизор, отивам при него: здравствуй, ваше високоблагородие! Дойде тоя, викат, Дормидолски; дойде оня - пак Дормидолски - продължаваше дядо Иван с истинска гордост да излага всичкото значение, което имаше неговото присъствие в градеца.
Но почтената съпруга не утихваше още.
- Ти, като станеш съдия, да го запреш всеки, който ти рече на тебе дядо. Само у тебе ли брадата има? Ааах, да бъда ази съдията, ще обеся тоя Бейка насред мегдана, там, гдето обесиха турците Божин!… Ти дядо ли си?
- Не съм... но брадата ме прави да ме именуват дядо... Но няма нищо, аз съм млад и млад ще си остана - казваше дядо Иван разсеяно на свирепата си съпруга, като си туряше шапката да иде при ревизора и да му предаде поразителния си рапорт против Дакито.
За благодарност, ще допиша след малко и пета част от 9те тома... Нека се порадва народа :))
След 20 минути героите ще станат трима.....
2. SPAROTOK - ЧЕТЕТЕ ВНИМАТЕЛНО!
3. Един млад и талантлив автор. Подкрепете го!
4. По-добрият кандидат за кмет на София.
5. Ние го подкрепяме...
6. грешен репорт, който те кара да мислиш
7. На ianchefff блога
8. Турбо, но не Боби Турбото, а наистина Турбо!
9. Е това е валсодар!
10. Чаровната дама със сапунените мехурчета
11. Войната на таралежите-sowhat
12. Соцпропаганда #1
13. Соцпропаганда #2
14. На Дани моторите
15. RADIOHEAD
16. U2
17. DEPECHE MODE
18. MASSIVE ATTACK
19. FAITH NO MORE
20. QUEENS OF THE STONE AGE
21. PLACEBO
22. RED HOT CHILI PEPPERS
23. KORN
24. THE WHITE STRIPES
25. BLUR
26. ROBBIE WILLIAMS
27. DREAM THEATER
28. SYSTEM OF A DOWN
29. PEARL JAM
30. Тук са всички останали любимци поради липса на място в блогрола