ТАЙНА

- Защо си сама? - ме запитват понякога.
За този въпрос си имам в запас
усмивка, шега уклончива, но тайната
не съм поверила на никого аз.

Защо съм сама? Не отваряй сърцето ми.
Загадъчен образ закотвен е там.
Живея в раздяла, а среща е нямало.
Зова го, а скъпото име не знам.

Затуй може би тъй разпитвам унесено
за горски усои в барутния дим,
за тихи пароли, извикали слънцето,
за пътя на моя незнаен любим.

Затуй може би тъй привличат ме смелите
и все недостатъчно смели са те.
И таен глас чувам дори през целувките:
- Ти пак си сама! - И тъгата расте.

Към своята гибел той бързал дотолкова,
че срещата с мен не дочакал дори.
И нямам от него ни спомен, ни сънища,
ни поглед сред моята нощ да гори.

С кого заменила бих неуловимия?
Той слян е със тази безмълвна земя.
Едничкото негово гордо присъствие
навярно в това е, че аз съм сама.

Благодаря! Ех,тези тайни и таз самота ....

Благодаря за приятната изненада...
Блага е любимата ми поетеса ,но това стихотворение ми е неизвестно.

Тази самота, тази самота.....

Честно казано, и на мен не ми беше познато. Надявам се, че ви е допаднало :)))

Тази самота, която всеки сам си избира, Пламене - голяма сила се иска за нея...
Благодаря ти, не бях го чела! Знам само, че самотата не е естествено състояние, но пък понякога е потребност... Но за цял един живот!!?
С обич, Тина

Знаеш ли, Тинче, едно време, в едно списание прочетох 100-те неща, които трябва да направи един мъж, преди да навърши 30. Едно от тях беше да умее да прекара уикенда сам и щастлив. Е, аз го мога. Но цял живот...