След ударната доза KISS а тези, които (не)бяха на концерта - отново, както всяка събота поезия за деца. "Посветена" този път на всички които в чужбина ги е срам да си признаят, че са българи, както и на всички псевдопатриоти и пишман националисти.

РОДНА СТРЯХА

 

Бяла, спретната къщурка,
две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.

Тука, под липите стари
не веднъж играх;
тука с весели другари
скачах и се смях...

Къщичке на дните злати,
кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил!

РОДНА РЕЧ

 

Родна реч, омайна, сладка,
що звучи навред край мен;
реч на мама и на татка,
реч, що мълвим всеки ден.

Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти;
вечер приказки на нея
баба тихо ми реди.

И над книгата унесен,
родна реч ми пак шепти...
Милва като нежна песен,
като утрен звън трепти!




ПРОЛЕТЕН ВЯТЪР

-Ветре, ветре, де си бил?
-Радост пролетна съм пил
по горите, по полята,
при звездите в небесата.

И омаян, аз се рея,
вея, пея и лудея.
Ту прозорците заблъскам,
ту в очите дъжд запръскам.

ту с играчките затичам,
лудо шапките им свличам...
Те ги гонят, аз се смея,
вея, пея и лудея.

Вечните стихчета, тези с които сме израснали и аз и ти!
Щастливец е синчето ти, че има такъв баща!

Весел ден!

Щастливеца съм аз, Кроти! Щастлив съм, че го имам него и майка му :)))

Без да искам улучих същата насока. И аз постнах нещо в подобен смисъл. :) Чувствай се поздравен, а пишман патриотите да се гърмнат. :)

Аз се радвам за твоето щастие, Гот !
Брееей, какви мъже. Да говорят така за жените си...
Браво !
:-)))))))

Как ми напомни тези стихотворения, бях ги забравила напълно :)