***

Нощно пътуване
Аз и ти- в колата.
Лей безстрастно ледна 
светлина луната.
Спиш ли? Как си бледна!
Дъх на сено. Леко
гасне звън далеко.
Тъжна в нежни мисли.
Как си бледна! Спиш ли?



Ема

Сънувах град от стари, стари времена.
Шумят квадриги в улици гранитни
и с дълги копия, пламтящи с светлина,
вървят мъже в одежди първобитни.
И двуколесница с огромни колела -
от дъбов щит, с непречни златни шити -
лети след зли коне, подигнали чела.
Тъй невга - преди хиляди години
вървяхме с тебе; надалеч градини
цъфтяха с вечни непознати дървеса,
и "куку!" чуваше се тихичко гласа
на птица... Моя златен шлем държеше ти
на розов скут. Изпуснах сребърни юзди
и вледан в тебе - годеница и дете! -
аз тихо шепнех - любиш ли ме, Ема?
Свенливо там с игла по шлема
изрязваше ти нежно Е и Е -
две букви в двете наши имена...
Сънувах град от стари, стари времена.